Ето един човек, който не мога да съжалявам, че интервюирах. Той е инжинер Цветелин Павлов и е собственик на блога cpavlov.spaces.live.com.
Аз не се сдържах да го попитам и го направих още в час по информационни технологии :) и все пак аз съм с V:

V: Как ти хрумна да си направиш блог?
C: Обичам, когато намеря нещо интересно в нетя, да го споделя с хората… В един момент се бях превърнал в жива ICQ спам машина… Затова реших, че ще е хубаво като намеря нещо забавно да си го качвам някъде и хората да го гледат… Това става през „далечната” 2006та година и понятието блог все още не беше популярно както сега… (Хах, блога ми ще стане на 4 години през януари!!!) Тогава, особено в нашите среди - на програмистите, беше престижно да си имаш личен сайт, аз съответно нямах, защото не исках да си навличам сам нещо, за което трябва да се грижа, да го къткам и да го гледкам… Тогава се появиха Live Spaces и направо ме грабнаха – намери се място, където мога да споделям каквото намеря и което не изисква да си мърдам пръста, за да го поддържам… Около една година правих само това – публикувах вицове, разкази, смешки, които намирах за интересни… Лека-полека, обаче се зарибих и започнах да пиша авторски статии… И така… Когато в интернет „гръмна” думата блог, аз вече си имах, а дори не осъзнавах, че Live Spaces e блог платформа!

V: Каква е целта на блогер според теб?
C: Зависи за кое питаш...

Ако питаш за Blogger услугата на Google – целта е, разбира се, е влияние... Блоговете заедно със социалните мрежи направиха web 2.0 революцията, а революцията е страхотно време за завземане на пазарни позиции… Това най-вероятно са целяли и Google закупувайки Blogger… Отделно – блоговете всъщност са милиарди нови източници на информация, нещо от което Google си изхранва прехраната все пак

А ако питаш за целта на блогърите по принцип… Е, не знам – всеки си има собствените цели. Ето – аз исках да споделям весели неща, някой просто искат да бъдат чути, трети искат да имат „трибуна” от която да наказват и осъждат нещата, от които не са доволни… Колкото хора, толкова и причини… Хубавото на блога е, че това е една малка медия, само за теб, контролирана само от теб – малка текстова телевизия, която единствено ти, сам определяш какво ще излъчва… Вероятно общото между всички е това – всеки от нас е имал нужда от поле за изява и е искал да бъде чут и достигнат…

V: Какво е за теб България?
C: Много, ама много тежък въпрос…

България е моето наследство…

България е мястото, онова малко място от огромната Вселена, за което предците ни са пролели кръвта си – заради убежденията си, заради правото си да съществуваме, независими и горди, заради вярата си, че ние ще имаме нашата държава, заради нашето собствено бъдеще – моето и твоето… Едно уникално място, пълно с невероятни, красиви и умни хора с топъл южняшки нрав, с гореща кръв, със силни индивидуални характери и с много, много усмивки… Не, не сме най-умните и не, не сме най-красивите… Но вярвам, че сме единствените, които, когато светът ни пречи го променяме и пак успяваме… Така сме се научили, така сме израснали и такава очевидно е кармата ни – родени на кръстопът, между два свята, между изтока и запада…

Тъжно ми е, че не всички споделят патриотичният ми поглед… Но пък с едно поне всички са съгласни – умеем да се веселим!

V: Какъв е смисълът на живота?
C: Замисляла ли се някога защо толкова важен въпрос, върху който са се блъскали всякакви умове и капацитети все още няма отговор? Или поне не еднозначен…

Животът няма смисъл.

Това е просто сбирщина от процеси – биохимични, физични, физиологични, социологични, всякакви…

Всичко останало сме ние, ние като хора и като личности.

Всъщност сгреших, трябва да се поправя (плясва се по челото)… Въпросът има еднозначен отговор, разбира се… Всички знаят, че смисълът на живота, вселената и всичко останало е 42!

V: Какво можем да направим, за да променим света?
C: Светът, както и вселената, впрочем са относителни… Моят свят не е твоят. И ничий друг не е… Всички ние живеем в собствен свят, в наше собствено измерение и го променяме постоянно… Та така… Достатъчно е да си бръкнеш в носа или да кихнеш и хоп – вече си променила света!

V: За или против "благородната лъжа"?
C: Абсолютно „за”! Проблемът на „благородната лъжа” не е в „лъжа”, а в „благородна”, защото всеки го разбира по различен начин…

V: Мечтатели ли сме хората?
C: Аз не вярвам, че можеш да живееш без мечти… Дори и да си най-огрухания, мързелив, апатичен и вдървен тип на света ти пак ще искаш нещо – да, може да си мечтаеш да имаш още едно копче на дистанционното на телевизора, но си е желание, нали… Всичко е относително - хората привикват с хубавите неща (с някой особено бързо). А щом привикнеш с нещо хубаво, то става за теб нещо нормално и е съвсем естествено да започнеш да си мечтаеш за някакво ново „хубаво”…
Абе въобще – допаминът е голяма работа!

V: Какво е за теб героизма?
C: Да направиш добро без да очакваш възмездие. Това, между другото ме прави герои всеки път като дам 20 стотинки на някой прошляк, яко нали?

V: Един човек може ли да промени света?
C: Не.
Може, разбира се!
Работата е да промениш не просто света, а световете на всички хора… А за това, колкото и да си силен и способен, ще се наложи да ти помогнат много хора… Ей така – без да очакват възмездие за помощта си… Това ги прави всичките герои, нали?

V: Кое е най-красивото нещо?
C: Хах, шах и мат…
Не знам.
Обикновено, когато жена ми задава този въпрос, съм длъжен (а и вероятно тя очаква) да отговоря „ти”…
Огледалце, о-о-огледа-а-алце-е-е…
Това, както и всичко останало е относително.

V: Мислиш ли, че истината е относителна?
C: Е не! Всичко е относително, но истината си е истина. Ако не е истина е лъжа. В програмирането се нарича булева стойност – или истина, или лъжа, или 1 или 0, или да, или не…
Относителни обикновено са оправданията, които си измисляме, за да обясним защо не сме казали истината…

V: Кое е по-важно, откровеността или приятелството?
C: Че защо да ги слагам на кантар?! И двете са важни.
Всъщност, единствения случай, за който се сещам, когато може да избираш между двете е, когато някой приятел не е откровен с теб, което си е гадна ситуация както и да го гледаш и трябва да преценяваш на момента…

V: За теб чашата е наполовина пълна или наполовина празна?
C: Наполовина пълна. Точка.
Не, не точка – многоточие, защото обикновено си я допълвам до горе…

V: Кое носи най-голямо удовлетворение?
C: Хех… Малко ми е рано да ти кажа… Чувствам удовлетворение при всеки успех, всеки път, когато работя добре, всеки път, когато накарам някой да се смее или всеки път когато направя добро… Кое е най-голямото не знам – не знам колко още удовлетворения ще изпитам…
Обещавам, някой ден след много години (надявам се да са много), преди да си замина от тоя свят ще се върна и ще напиша кое е донесло най-голямото ми удовлетворение… Добре де, не обещавам… Обещавам, само, че ще опитам…

V: Защо стана доброволец за това интервю?
C: Защото не бях давал интервю до сега… Пък и идеята е оригинална и интересна..

V: Пожелание към Vrai или съвет.
C: Някой беше казал: „По-лесно е да създадеш света, от колкото да се опиташ да го разбереш”…
Не се опитвай да го разбереш (и без това най-вероятно накрая ще се получи 42)…

И keep walking…