Или просто Хари, той е едва седмият съгласил се да бъде част от цялата идея. Смелчагата ме хвърли в тъч още с първият си мейл и беше на косъм от това да разбере колко не обичам да не ме вземат на сериозно, но също и така неочаквано му се размина :). Явно е доста добър в думите, той е собственик на hkdobrev.blogspot.com и поне по неговите думи е все още свеж в блогването, но това изобщо няма значение за мен. :)
Публикувано само и изрично с неговото съгласие. Започна да става банално, но знаете, че аз съм с червеното V:

V: Как ти хрумна да си направиш блог?
X: Бях на състезание по информатика във Варна през февруари 2007 година. Там ме интервюира един от състезателите за своето оналйн радио. В последствие си разменихме skype-никовете и той имаше няколко стиха в профила си. Веднага ги потърсих в интернет и попаднах на Блогът на Петър Събев. С него имаме доста общи интереси и се потопих в блога му. Започнах да чета повече блогове и регистрирах и своя още тогава - 2007 г. Две години не бях писал нищо вътре. Още не се бях променил. Не бях свикнал да споделям, да разкривам себе си. Две години по-късно след като започнах да използвам Google Reader и се зачетох в над 100 блога, реших, че това е бъдещето. Че трябва да пиша, да споделям, да присъствам в уеб пространството, защото видях, че активните млади българи са там. Исках да съм един от тях, но бях скрит.

Друга причина е, че се занимавам с уеб дизайн това ми помогна много да усъвършенствам уменията си при CMS системите и в XML програмирането. Надявам се в бъдеще личния ми блог да е все по-интересен за читателите му, да пиша все по-често и това да ми помогне да опозная себе си и да се отворя още повече пред света.

Наскоро, четох за човек, който разбрал, че има рак, но решил да се бори само заради читатели си, защото те го променили. Това доста ме мотивира - промяната у самия блогър.

V: Каква е целта на блогер според теб?
X: Доста индивидуален въпрос...

Целите може да са много, особено при блоговете посветени на определена кауза. Но според мен всеки блогър цели връзка с хората. Споделяйки своите мисли, чувства и съпреживявания, читателите на блога му стават съпричастни с него. Освен това блогването наистина разнообразява комуникацията. Някои (включително и аз) го използват, за да изразят възмущение към нещо или някого, за да се оплачат или да получат допълнителни идеи по дадена тема.

Блогърите ще променят света... Вярвам в това почти сляпо. Те ще бъдат движещата сила, която ще дърпа обществото напред в дадени моменти.

V: Ще ме прощаваш за въпроса, но защо си кръстен така. Аз съм експерт по странни имена, но твоето ми дойде наистина изненадващо непознато?
X: Това не ми омръзва да го обяснвам. Кръстен съм на дядо ми, който е от село Черногорово, Пазарджишко. Покровителя на селото е Св. Харалампий, на който е кръстена и църквата там. Св. Харалампий е българин, провъзгласен за светец, който е лекувал хората с билки. Намирал е лекове дори срещу чумата. Живял е цели 113 години по времето на турското робство. По неговото име има доста вариации като Харалан, Харалам, Харалампи и др. Държа да подчертая, че за разлика от Харитон или Захари, които са съответно гръцко и еврейско име, то моето име е българско. В село Черногорово има поне 10 различни вариации на името Хари, а това име го е имало в България много преди английското Harry. Съвсем наскоро видях блога на Харалан Пенев, което и мен ме учуди. Доста рядко срещам име точно като моето. Празнувам имен ден на 10 февруари.

V: За какво живееш?
X: Живея, за да се развивам! Живея за самия живот като съвкупност от действия и последствия. Искам да остане нещо след мен, но искам и любимите ми хора да се радват, когато съм край тях в момента, а не само да си спомнят за мен, когато ме няма. Животът не е нищо без хората в него. Искам да съм някой, както за себе си, така и за другите. Искам да съм полезен на останалите с нещо. Обичам да научавам нови неща, но след това и аз да науча някого на нещо.

"Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му." Позовавам се на този вечен постулат и в начина си на живот.

V: Какво е за теб България?
X: България е моята Родина! Тя е историята на предците ми и бъдещето на децата ми. Когато си помисля за България, аз се сещам за хората в нея. За тези, които са тук и сега, но и за тези преди. За мен България е Вазов, Левски, Ботев, Евтимий, Омуртаг, Крум, Симеон и всички тези святи образи в далечното и близко минало, които са милеели за страната ни и са направили възможно съществуването ни днес, чрез безброй пожертвувания и големи крачки за българския народ. Мисля и за тези, които ни управляват сега. Не съм критик на политиците, даже съм оптимистично настроен и мисля, че България ще се оправи икономически, но бавно.

Освен това България за мен е и самата земя - красотата на планината. Дано българите започнат все по-масово да опазват природата.

V: Какво те прави щастлив?
X: Щастлив съм, когато виждам щастливи хора около мен. Щастлив съм и когато съм с приятелката си и най-вече, когато тя е щастлива. Радват ме и малките неща. Радват ме и малките деца. Чувствам се щастлив, когато направя нещо сам, колкото и незначително да е то. Душата ми полита до небето, когато породя усмивка у човека срещу мен. Радват ме успехите на другите.

V: "Вярваш" ли в "малките неща"?
X: Да, вярвам. Вярвам, защото ги усещам върху себе си и защото се натрупват. Дори човек, който не мисли за малките неща в живота може да бъде нещастен само защото те липсват около него. Една усмивка, една целувка в походящаия момент, една добра дума всяко едно нещо може да преобърне деня ти или дори целия ти живот. Но дори една капка летен дъжд между устните на двама влюбени, лъч светлина, озаряващ косите на любимата, малко птиче, което е намерило троха имат значение. Те са като запълващо вещество в ежедневието на хората. Не отбягвайте малките неща те са важни!

V: С какво се гордееш?
X: Гордея се, че съм българин, но това не зависи от мен. Гордея се, че съм различен и индивидуален. Че имам цели, които смятам да изпълня.

V: Постигнал ли си, това което си искал?
X: Определено още не съм. Имам доста планове в личен и професионален план, но все пак съм още на 18 и постоянно мисля за бъдещето. Няма да описвам надълго какво искам, но общо взето ще се занимавам с програмиране и уеб дизайн и много искам да създам семейство. Има доста време докато това стане, но винаги ще се боря за още.

V: Кое е най-хубавото нещо?
X: Най-хубавото нещо е любовта! Съзидателната и креативната любов. Разбира се винаги има и тъга, много тъга. Но важното е да е споделена и истинска. Тогава тя учи, тя радва и изпълва живота със смисъл.

V: Как можем да променим света?
X: Света се променя трудно. Лесно е (сравнително) да променим един човек или 10 или 100, но всички заедно се променят бавно и неусетно. Не мисля, че ние ще го променим. Но когато живеем така, че след нас да оставяме все повече свестни и 'будни' хора те ще могат да го променят. Ще го променим като живеем достойно и съумяваме да отворим очите на все повече хора за това, че света има нужда от промяна.

V: Каква е разликата между "мечти" и "цели"?
X: Накратко: може би мечтите са тези неща, които смятаме за неизпълними, а целите са резултатите, които наистина мислим да постигнем. В съзнанието ми често двете понятия се припокриват, защото това, което мечтая и това, което 'планирам' понякога е едно и също и е на границата между двете понятия.

V: Според теб света е просто устроен или точно обратното, защо?
X: Светът е такъв, какъвто си го направим. За някои той е съвсем обикновен. Но за мен светът е малко или много сложно устроен. Най-вече заради социалното разделение между хората. Докато някои се паникьосват от падането на акции, други едвам намират храна за децата си. Твърде много неща си влияят едно на друго. Има много фактори, които трябва да вземем в предвид за всяко наше решение.

V: Задай си въпрос, който си искал да ти задам и отговори?
X: Въпрос: Кого би нарекъл свой истински приятел?

Приятел ми е този, на когото съм се доверил да споделя и най-съкровените си мисли. Приятел бих нарекъл този, с когото се чувствам едно цяло. Общите интереси не са достатъчни. Много по-важно е човекът срещу мен да е стойностен и да ме оценява по достойнство. Бих дал всичко за него, дори и живота си, както и той за мен.

V: Защо се съгласи да участваш в това интервю?
X: От една страна се уча все повече да разкривам себе си. От друга - съм съвсем отскоро в българкосото уеб пространство и исках и хората, които четат това да знаят повече за мен. Въпросите на Nezzo са винаги интересни, а аз обичам да отговарям на такива въпроси.

V: Пожелание към Vrai или съвет?
X: Най-добре да напиша една своя любима мисъл, която дано всички възприемат: "Любов, която е приключила, никога не е започвала." А на авторката на блога пожелавам да се запознава с все повече интересни хора и да научава много от тях.

Има много силни моменти в това интервю, които ми направиха впечатление и ми се иска да коментирам обратно. Самият Хари ми каза, че може отговорите му да ми се сторят малко странни, но това не е така, дори мога да кажа, че споделям гледните му точки по много от въпросите. Хресвам въпроса, който е избрал за огтовор на пропуснатият въпрос и силно му пожелавам да открие такъв приятел (ако не го е отркил вече), а ако е да го задържи при себе си. Наистина ми беше приятно и беше голямо удоволствие за мен, че той се съгласи да участва.