Очарователният принц в костюм, с натъпканите в скапла си очи желае да ме отведе далеч в една от неговите истории за призраци. С непрозрачните жени във кулите, един, който да споделя моите виждания. Един, който да знае, че е достатъчно могъщ да промени света, един, който се стреми да ме спечели. "Говори с мен" казва той с понякога неразбираемият си акцент, навежда се към мен, за да гледа дълбоко в очите ми и използва думите за които копнееш. "Аз няма да им позволя да ти го причинят..." - прошепва той и после го повтаря с глас по-твърд от собствените ти разочарования. Онзи, с името на Господ каза, че бъдещето се чертае когато не му обръщаш внимание. Той ми каза, че вижда и че чува и усеща и все пак той не е като мен.

Принцът, яхнал своята мъглива история предавана от уста на уста е готов да пристигне. Човекът, който не говори моят език, не изповядва моята вяра, не вижда в мен нищо от себе си. Aз имам тен насъбран от яркото слънце, а той живее под дъжда, аз имам земните цветове събрани в себе си, а той блести с цветовете на старите родове. И все пак принцът знае за кои стихове говоря когато се изгубя и принцът знае кои мелодии пресъздавам когато чувствам и пиша.