Други си подаваха фаса. Един познат ням стискаше силно ръцете ми.
Някой превърна българската народна музика в хаус парче.
Мъж с чуждо име разби ключалката. А млада жена продаваше илюзии по телефона.
Възрастна жена плачеше в отсрещният край на масата за изгубеният си син.
Видях в отражението на очите й хиляди неща случили се преди да се родя.
И още хиляди преди да умра. Къде съм бил, че да видя.
Чух някой да плаче с кървави сълзи и някой да стене в нощта.
Светкавиците нараняваха очите ми, грохотът ме придърпваше, сърцето ми се дърпаше към него.
Неграмотни хора седнаха да пишат поезия.
Бедни хора седнаха един до друг, бедни пенсионери, бедни родители, бедни студенти, бедни деца. Бедни приятели, бедни братя с джобове пълни с белият прах. Бедни граждани с души продадени на дявола. С кредити около вратовете им, с мизерни апартаменти, с мизерна вечеря.
Седнаха около масата бедни на морал, бедни на уважение, бедни на чувство за собственост. Пендарите по нечия носия блестяха, слушаха музиката възпяла родината.
Музикантът продаде инстументите, писателят изгори книгите, актьорът унищожи декорите, пиесата беше опустошена, революцията се надигна по улиците.
Някой погази цветята в градинките, друг крадеше нечия кола, някой тихо подрънкваше ключове, а малолетна двойка правеше секс в парка.
Дом, ела при мен. Любов, за малко остани, да те запомня. Посвири ми, попей за малко, рапирай близо до ухото ми, наранената ти гордост, хиляди неща да кажеш. Обърни дъното на шапката на улицата, таланта си продай. Тялото си продай, изпиши го със мастило, унищожи черният си дроб, още едно ми сипи.
