Ще дойда когато не ме очакваш и все пак ще искам да слушам, защото знам, че искам да чуя каквото и да искаш да ми кажеш. И няма да се усмихна и да замълча когато ме попиташ дали си прав, не - няма. Сам знаеш, че не си - и пак играеш женски номера с мен. Знаеш, че пропадам и че хлътвам надълбоко и все пак не се и опитваш да ме спасиш. Нали това дойдох да търся - мнение - кристално грубо, бясно. И знам, че ще ми го дадеш дори и без да ти го искам.
Не ме докосвай, не ме съжалявай - искам да ме съдиш. Искам да си честен с мен, за да мога после да се обърна и да ти кажа, че за мен си важен. Да, аз не падам и не се влача - искам да ми говориш за любов, да слушам колко е естествено да изречеш нещата, за които си се борил. Говори ми и за плътските неща, ще те слушам с удоволствие. И сякаш тук, отново - дишам. Вълнувам се от дълго време, но и за това ще си мълча. Прав ли беше когато спомена да се откажа? Let go. Ще намериш друго, по-добро, по-чисто. Сигурен си. Казваш ми да го приема. Ще има други - казваш ми.
Оставям те самичък тази нощ - и може би ще има други. И може би дори един от тях ще си ти.
