Жива съм, но не знаех, че съм изгубена. Някой бе изтръгнал гласните ми струни и бе посял дълбоко в мен грудката на всяко мрачно съществуване. Някой ме прокле да не спра да бродя до безкрая на краткото ми време, да вървя докато не нараня душата си от влачене по пътя и да не поглеждам ни за миг встрани. Да, нито една от душите, които срещнах не ми подсказа колко тъмно ще бъде, но в мракът се роди искра на по-могъщо зрение. Искра, която запали фоерверките на всяко вдъхновение, от тази мътна вода са се родили всички гении. Всички весели и ритмични песни се редяха плътно до мен, кожите на много мъже. Всеки носеше собствената си история по-тежка от всяко наказание и се превърнах в бунище.
Да, аз се предадох на тях, да ме разкъсат, да складират всичката си мъка в мен. И се затворих плътно, за да не се налага никога повече да слушам и нещо да достига до мен. Моят път през мракът беше вечен и никога не се разсея, нямаше нито малко светлина за другите, които подминах. Тежки, черни листа на погубени разстения, изпратени тук да бъдат забравени, трябваше да изтръгна, за да продължа да не виждам пътеката. А аз не знаех, че тя съществува само зад мен и по нея са преднаписани да изминат всички изгубени.
И ето го в мракът, без да знам - аз бях светлина. Плътно до мен пълзяха всички привлечени от силният блясък, а аз бягах вечно от тях, не смеех да погледна дълбоко в очите им, копнеещи за част от сърцето ми. Опитах се да нося историята на раменете си, но не успях, провалих се славно, но пък си отдъхнах. Да, всички говореха и всички сочеха - болеше. Молех се на тъмното да заспя и да се събудя когато съм по-мъдра и по-стара, но душите се нуждаеха от мен. Един трябваше да оцелее, за да не погуби всички. Имам само две ръце и нито план, нито силата да продължа напред, но се пресегнах този ден, за да погледна как част от мен ще изчезне в нищото. Да, ако утре не отворя очи, отново ще има кой да ме свести. Съдя себе си твърде силно и се оставям на произволът да ме измъчва, без да знам причините. А не мога да седна и да погледна на света от високо знаейки, че знам какво правя.
Твърде млад си, за да виждаш пътят, за да чуваш звуците и да знаеш вече историите. А ако никога не си ги забравял. Помни, за тези след теб ти си това - ти си мелодията и ти си певецът и ти създаваш, а само миналото ти руши. Необяснимо е, нали. Искам да излея всичко от себе си в океана, да се гмурна и да потъна, а от душата ми да изтече мастилото на времето прекарано в слушане. Не се обричай да слушаш, дори в черното има малко сиво, за да различаваш предметите, не се погубвай мълчейки. Продължавай напред в тъмното. Продължавай да светиш.