Не познавам хора, които са се влюбили и никога не са спрели да се срещат. Познавам момче, което се страхува да бъде мъж повече от преди да бъде себе си. Познавам и момиче, чувстващо се по-празно и от тъмното. Не извъртай очи, миличка. Това си ти.
Познавам хора запълващи нуждата си с непознати. Познавам и стари приятели простили си след дълго време. Ако слушаше щеше да разбереш, че и теб познавам. Не знам нищо по-добре от това да те гледам как слагаш червилото върху устните си. Не знам по-добре от това да съм себе си. Гледам на където ме насочи погледът ми, нима това е грешно? Вчера се почувствах стара, какво ли ми се случи. Нима гримът, който поставям върху себе си, как нося косата си; живота, който живея най-накрая ме направиха наистина голям човек. Толкова време изчаках да порастна и ето ме тук. Пропуснах момента.
Издишах въздухът през дробовете си и съм на крастопът - както винаги. Връщам една и съща песен отново, отново и нищо ново не се ражда въпреки това. Идваш ли с мен накъдето ме отведе напред или ще продължаваш да се предаваш завинаги. Мъжът не е мъж докато не притежава нещо собствено, а кога момичето става жена? Кажете ми. Когато усети първите вълни на сладкото усещане на някого да те докосва. Когато се огледа с очи жадни за повече истина. Когато знае, че всичко около нея е лъжа. Когато гради собствена империя зад изгладени дрехи и телесен цвят на всичко, което я заобикаля. Кога, наистина?
Все още имам въпроси, не съм притихнала толкова, колкото ми се иска. Скрих се под водата само за малко, за да срещна в очите един друг свят, за да знам дали ще мога. А ти не се ли питаш? Не се ли изтезаваш над все едни и същи въпроси. Не си ли се впил в някого знаейки, че те е повече страх да го пуснеш отколкото ти да си отидеш.
Знам, че когато се усмихваш е по-лесно. И когато задържиш дъхът си не боли чак толкова много. И когато си идиотски смел си недостижим. Да, имаш бронята да продължиш напред.