Погледни се, прекрасна си! Просто виж в себе си. Там, където криеш най-съкровенните желания, заровени дълбоко под тъмното. Да, аз знам за тях. Няма смисъл нищичко да криеш, та ти си само по-атрактивна за света, а той ти се усмихва жадно. Погледни се, целият свят те обича! Можеш да си най-добрата, можеш и да си най-великата. Можеш да победиш света, да обиколиш безкрайни равнини, да погледнеш в хорските лъжливи очи. Можеш да си по-силна от торнадото опустошило хиляди животи, да накараш хората да се прекланят. Можеш да стоиш и да се молиш, да трошиш и да гледаш чуждите сълзи. Погледни се - стоиш на пиедестал като най-ценният предмет, - всеки иска да те притежава. А ти предаде ли се, дори веднъж? Не, замълчи.
Направи го за себе си, опитай. Вдишай дълбоко магическият прах на това, което кара войниците да маршируват, смелост до болка. Можеш да накараш и слепият, забилият глава в краката си нещастник да те види. Да те погледне. Можеш да накараш душата на закоравелите да прокърви, да обходим хиляди земи. Представи си залезът над полетата, подай ми ръка и ми дай шанс да те отведа където искам. Слушай музиката с мен, отдай ми се както се отдаваш на това, което само ти обичаш. Можеш да покориш и себе си и хилядите планини, сутринният студ пропиващ се през кокалите ми, остани една нощ с мен, погледни изгрева над света. Спрял само за момент, само за теб. Отдай вниманието си на това. Тактувай смело, защото ти ще си единственият мастро на този живот; този, който докосва нежно картите. Този, който държи каишката на лъвът. Този, който гледа светкавиците право, дори и да горят дълбоко.
Всеки ден ще търсиш едно и също лице в тълпата. Хилядите неща, които ще ти се случат и тези, които са те посетили преди да ме срещнеш. Запази по малко от всеки един, ти си ловецът, който пази трофеи. Празни останали вече сърцата по рафта. Останките от най-големите ти грешки, голямата любов прегърни с шепи, тази за която си била сигурна, че те поваля нощем и не можеш да спреш да искаш още дори когато през сърцето ти минават стада от волове. Пей си с пълно гърло понякога, обичай себе си. Протегни ръка към светлината, усмихни се без причина, всичко само ще дойде. Прозри през мъглата, че не е останал нито един светец, нито един грешник, нито един мечтател, нито един непокварен, нито един недокоснат, нито един който поне малко прилича на теб. Да, ти е това, което е уникално. И ти в себе си си най-ценното нещо. Седни до мен и напиши най-съкровенните си мечти, пусни ги на вятъра, изгори ги във огъня, удави ги в реката. Прегръни най-големите си страхове като стари приятели, само те ще те водят напред като фенер в тъмното. Малката, примигваща светлина на отчаянието ще те прази да не разкъсаш кожата си на хищните цветя. Тя ще те привиква когато си далеч и изгубена, всички духове ще съберат душите си, за да светят по-силно от всяка надежда, обичай ги. Те са ти приятели. Не отделяй прекалено много време да търсиш това, което никога няма да бъде вече там. Обещай си нещо и го следвай, повярвай в нещо и не го оставяй, позволи си да гледаш тавана преди да заспиш. Остани сама със страшните мисли, свий се на кълбо и изтрий всичко. Направи така, че да си отиде.
Погледни се, светът те моли за малко внимание.