I can imagine the tremble in the thighs of every woman sitting in this car. The bass is hugging and touching me passionately with strong fingers, I hear not with my ears, but with my soul how the vocalist screams. I am looking at his sharp adam's apple, in the beautiful bony hands, in his profile in the night light. I have been too one of those in his cars - I am not different. And yet, I am - me, for a difference - he loved me.
I can feel my blood again, I had forgotten the feeling.

Мога да се представя потрепването в бедрата на всяка жена седнала в тази кола. Басът ме е прегърнал и със силни пръсти ме докосва страстно, чувам не с ушите, а с душата си как вокалиста крещи. Гледам в острата му адамова ябълка, в красивите кокалести ръце, в профилът му на нощните светлини. Та и аз съм била една от тези в неговите коли - не съм по-различна. И все пак съм - мен, за разлика от тях ме е обичал.
Чувствам кръвта в себе си отново, бях забравила чувството. Изпитвам пълно удоволствие да се сгуша до него и да дишам, знам всеки ритъм, който сърцето му издава, като стара позната мелодия ми е. Знам как целуват устните му, знам, че би дал всичко. Знам, че мога винаги да съм с него и да утоля всяко останало потрепване. Знам, че мога да му заповядам да ме има, той не би се дръпнал от желанието ми. Знам как гледа в очите ми и се усмихва лукаво, знам и всеки спомен. Време назаем, стара история за едно свястно момче. Преди катастрофите, преди бягството, преди силната музика, преди побоите, преди влюбванията, преди секса, преди лъжите. Познавам най-съкровената любов в това същество, докосвало толкова плът. И всеки път мога да се пресегна и всеки път мога да се дръпна. И си мисля, че съм в безкраен контрол.
А той е, който ме дърпа. Споменът за аромата на кожата му сякаш преди хиляди години. Вида на мургавата му кожа през невинните ми очи. Исках да го опитвам като нещо тайнствено, като недостъпното, което е днес. Исках да го запазя за последно. Да знам, че е извървял пътя, който трябва да извърви. Да му дам шанс отново, да оставя живота си в ръцете му. Сега мога да му се усмихна, да си помечтая за него като за недостъпна мишена. Играя с него по-опасна игра отколкото това, което се случва в обикновеният живот. Мога да седна до него и да променя всичко, мога да избера друго и да променя себе си. Мога завинаги да остана в тази кола, да обиколим света заедно. Безкрайните пътища в тъмното, които сме виждали заедно, можем да ги видим отново. Лъжите, които си казахме, можем да ги върнем назад. Пътите, в които си крещяхме и се изоставяхме, можем да ги оставим назад. Не е останало нищо по-силно между нас от вярата, вярата, че имаме силата да си устоим. Риск, който поемам всеки път с удоволствие.
Знам, какво има зад пикантните му шеги, само желание. Знам, какво има зад историите за всички жени. Знам какво търси и никога няма да открие. И той го знае. Засега искам да затворя очи, да слушам музиката, да усещам пръсиствието му, да разтегна устни и да се чувствам като всички останали жени. Този рай само за това е бил създаден все пак, а аз не съм чак толкова по-различна.
Понякога не спираш да обожаваш мъжете на миналото, те не спират да си заслужават.