Искам да видя как потта се стича по челото на черният проповедник, вдигнал ръце към небето, крещейки за вярата в светият лорд. Искам отново да снимам посивелите вечни замъци на Ирландия. Искам отново да се усмихна на непознатият до мен в самолета преди да заспим облегнати един на друг. Искам отново да държим ръцете си от страх. А той никога не ми и проговори. Искам да усетя аромата на тревата от моят мил роден дом. Искам да бъда на най-тихото място, да остана със себе си. Да си дам минута да чуя как дишам, да отворя широко очи за света. И той да отвори обятия за мен.
Няма да спра да искам да чуя мелодията на миналото, ще я чуят дори и глухите. Искам отново да ме прегръщат група момчета, в които се влюбих от първият път. И да, доказах на света, достатъчно, че да не се поддам на намеците. Искам отново да пея с пълно гърло, да поря света със своята съзнателност. Знаех толкова много и бях толкова сигурна в себе си. Искам отново да се събудя и да оставя чувствата си в леглото. Така или иначе ме питат и до днес защо не останах с тях. Искам да разбия на някого сърцето, както моето беше съкрушено. И искам тя да плаче за всички лъжи изречени, да плаче за мен. Искам отново да знам за какво живея!
Искам отново да виждам така ясно, както виждах преди.
Искам да видя вярата в очите на хората, както виждах преди толкова много години. Искам да почувствам едни силни ръце, които ми казват, че ще съм само негова или ничия. Искам да видя хората, с които израснах, да погледна в смуглите им лица и да им се усмихна. Вие ме направихте това, което съм, а аз го пропилях! Аз го забравих, аз го затрих като всички останали. Искам да ви издълбая в душата си и в тялото си. Никога да не забравя. Никога!
Искам да съм наследството на някого велик и да си призная, че никога няма да живея под сянката на по-високите дървета. Искам някой да ми беше казал, че да държиш човек до себе си е толкова трудно. Искам някой да ми беше казал, че ме мрази, вместо, че ме обича - щеше да боли толкова по-малко. Искам да погледна отвъд склоновете обвити в мъгли, отвъд полетата, отвъд мрачното зелено, отвъд нереалистичните мечти, отвъд противните обвивки на хората. Искам да ги видя как светят отвътре, да превъплащават щастие. Искам да видя какво ги събужда сутрин и ги приспива нощно време, искам да усетя ръката на някого силен на рамото си. Искам да пиша както преди, да обичам всеки характер и всяка личност. Да се влюбвам в магията докато не мога да дишам повече без да спирам, докато очите не ме заболят от взирането, докато душата не ме заболи от силата, докато не усетя гърлото си невъзможно да говори от всичките безмълвни крясъци. Докато не чуя гласът му да казва, че аз съм единствената. Искам да изляза от себе си.