Чуваш ги, как кристалите падат на земята, грубиянски откъснати. Тя те гледа с лъжливо изумление, ъгълчетата на устните й потрепват, но само ти знаеш от какво. Звукът от трошенето, от трясъка е по-силен от съмнението. Сега ще се усмихна, а ти ще бягаш пред мен. Да, бягай! Не се обръщай само, не се съмнявай, че ще съм тук завинаги.
Някои неща не си уточнихме с теб, нека докосна рамото ти и да те омайвам с лъжите си, както ти докосваше тялото ми. Дай ми да облизвам ушите ти, знам, че от това изтръпваш, както ти се опитваше да изсмучеш душата ми. Искам да споделим заедно онзи момент в тъмното, когато изпитваш изгаряща те жега отвътре и искаш да съблечеш кожата си. Искам да забравя и как миришеше всичко в теб и как звучаха проклетите ти думи, искам и да скърша гръбнака ти на две. Да чуя задоволяващото трошене на всичко, което ми причини - и още няма да е изкупено, нали. Така че бягай! Колкото сили имаш, бягай от мен, защото само това ти остана. Ще те преследвам като жътвар готов за прибере душата ти. Бягай колкото силно можеш, момче!
О, нима не помня и кои точно рап парчета те възбуждаха и колко секси пушекът от масура излизаше между устните ти. Гледах нагло в очите ти докато шареха на други забавни места, просто бягай от мен! Да, нарушили закона хора, натрошени кости, белези от шевове, аз Не изпитвах удоволствие да спя спокойно в леглото си. Аз Не изпитвах удоволствие от това да съм в сигурност. Аз плувах във водите с пираните, кръжах около тях от удоволствие. Ммм, помня гласовете ни пеещи по залез, помня кървавите белези по кожата ти, помня хилядите стъкла забити във вените ви. Бягай от демоните в себе си! Помня как се опитваше да ме удавиш в собственият си свят, да ме задържиш завинаги. Колко искаше да остана при теб. Ти и всичките ти деца-изчадия.
Помня ги всичките мъже привлечени да се пъхнат в гащичките ми, помня колко силно се стискаха за вярата си. Един ден ще се събудиш и ще си спомниш за мен и всичко, което ти причиних, но дотогава ще бягаш. Един ден светът ще е спрял да се върти, ти ще си забравил къде си сложил важният прах. Ще си забравил къде водеше момичетата, за да ги развеселяваш. Нима си мислеше, че нещо ще уловиш. Толкова омраза създаде между нас този свят, обичахме се по-силно от самата любов, и цял живот вече гледам само гърбът ти. Заспивах с гласът ти, малко мое рапърче, пееше любимите ни рими по телефона нощем, когато никой не може да те чуе. Бягай от всички момичета, на които плати за любов. Бягай, от всички обещания, които даде и никога не изпълни. Бягай, колкото те държат краката от всичкото уважение, което открадна. Защото не го заслужаваше, не заслужаваше нито една от пионките си да слугува за теб. Бягай, все едно те гонят хрътки от ада.
Аз ще се подсигуря да съм винаги зад теб.