Хората се превръщат в чудовища когато те опитат, ми казваше той. С вдлъбнали в кухините очи и широко отворени усти. Бягай или ще те стигнат, ми шепнеше той. Тичат по-бързо от теб и удрят по-тежко с празни сърца. Ще се върнат за теб през годините, със сигурност. И когато той се усмихваше, всичко грееше по-силно и темпото бе достижимо. И когато той беше наблизо светът беше по-тесен и по-простичък.
Протягах се към него, за да го стигна и за да го прегърна, а той се дърпаше. И всяка нощ се връщаше отново. Искам да забравя всички устни и всички копнежи, прости ми. Или ме кълни и изпитвай към мен омраза докато ти олекне. Но не ме забравяй. Желая те, обичам те, намерих те - казваше той. И аз бягах само напред, колкото мога по-далеч от него. Отдалечавах се със всяка стъпка колкото повече ми се искаше да съм до него. Светът ми беше необятен и понякога тесен, притискаше ме наложеното разбиране, че не можем да бъдем заедно. Ще се върна за теб, ще направя всичко - ми казваше той. А аз само желаех да е по-просто, по-леко, по-обикновено. В пространството, в което за нас нищо не беше обикновено.
Слепи зомбита протягаха пръсти към мен и се опитваха да ме изтръгнат от блаженият ми сън. Да покварят щастието ми с убежденията си, да изгорят надеждите ми с грубите си думи. С жадните си устни за повече от мен. Бягай - шепнеше той - колкото можеш по-далеч от тях, докато не стигнеш до мен. Но аз знаех, на ръбът на съзнанието си знаех, че и ти си един от тях. Че ме дърпаш само по-силно до себе си, за да запазиш кръвта ми за себе си. Знаех и какво ще ми кажеш когато се обади онази вечер преди толкова много години. Прости ми - шепнеха нечии устни през сълзи, но вече не бяха твоите. Излъгах, сгреших, провалих се - казваше тази черна грозна сянка. Смях се надигаше в гърлото ми, смехът на разбирането, на оскърблението, на това, което очаквах от теб и се случи. Не беше по-различен все пак, но не стигна до мен. И не ме изостави.
Оттогава изпуших много лула, много други думи бяха изречени, а ти остана мълчалив, скрит в ъгъла. Изяждайки се отвътре за своите грешки, скрит за всичко, което извърши. Няма да обичам никого друг - казваше той, удавен в лъжите си. Ще те слушам занапред, винаги ще внимавам в кого се влюбвам. Обещай ми - нашепваше той. Обещай ми, че никога няма да забравиш, че ме обичаше.
Не, - казах му аз за първи път - ти обещай на себе си, че никога няма да обичаш някого колкото обичаше мен. Няма място в този свят за още толкова болка.