Не ми остана още много да се давя, а само да се усмихвам и да се пръскам по краищата. По-доброто е на пътя отпреди и сега мога да го гледам завинаги. Цветовете се завърнаха за малко и нечие напомняне ме върна на земята. За малко си бях тръгнала оттук, за малко бях готова да предам войниците и да ги оставя да се оправят сами. Но съм тук сега. Благодаря.
Днес ще мога да обърна погледа на всеки след себе си и днес няма да има по-невероятно нещо на земята от това да бъдеш мен. Да изпълваш дрехите ми, да усещаш аромата ми, да виждаш косата ми, която се вее зад мен. Не забравяй да вземеш и мозъка ми - всичко пъхам в ръцете ти с усмивка, върти ме като малка кукла на пиедестала си. Опъни устните ми докато не си доволен от резултата, днес не мога да плача. Настърви ме срещу лошите, навий ръчката на гърба ми и се смей докато черва хвърчат по улицата. Остави ме днес да крещя, да троша и да унищожавам, остави последиците след мен веднъж да утихнат сами. Целувай ме от удоволствие - сподели момента с мен.
Докосни ме и за първи и за последен път, накарай ме да остана тук. Не си отивай отново - шепни ми докато не те чуя и кукленските очи не се размърдат. Ето, чуваш ли как панделките падат на земята и усмивката ми може да смрази кръвта ти ако я виждаше. Идвам за теб. Ето, вземи ме цялата, полей ме с шоколад, обичай ме до края. Днес ще знам, че ако има някой достоен да ме има това си ти, вземи ме докато не съм променила мнението си. Чувствайки се по-добре от всякога, днес няма да се оглеждам за чужди лица зад себе си. Света се е завъртял и хората вървят с главите надолу, свели глави в сивото. Аз съм като малкото мастилено петно във водата. Как косата ми стелеше лилави пипала протягайки се към корема ти. Днес няма да си спомням колко си прекрасен, ще мисля само колко те обичам. А обичам ли те истински - питам се понякога. И двамата знаем отговора.
Усмихвай се когато върша глупости и ми прощавай, не спирай да желаеш нито една частичка в мен, не убивай всичко, което мога да ти дам. Ето, хвани ме за ръка - мога да те науча как да живееш ако ми дадеш шанса. Мога да ти дам само колкото имам и нито частичка повече, погледни нагоре - към звездите, виждаш ли всичко това? Ето това мога да ти дам, любими - всичко. Протегни ръце и се опитай да събереш света в тях и пак няма да е достатъчно. Днес ще си спомниш, че досега не си живял настина, а само вдишвал и издишвал. Че не си бил с някого настина. Създай изображение за мен и го идеализирай, целувай бузите ми докато плача.
Днес мога да съм каквото пожелаеш - твоята годеница или твоята съпруга. Човекът по право до теб. Ако искаш ще извършим престъпление, колко повече от това можем да сме свързани. Или ме задръж в леглото, не ме показвай на света. Днес ще бъда до теб повече от всеки друг ден през всичките тези години. Направи каквото можеш с мен днес - ето ти сърцето ми - и него пъхам в ръцете ти с усмивка, а ръцете ти са вече пълни с мен, части падат извън тях, редно е да сложа сърцето си отгоре като черешката на нашият коктейл. Ето. Имаш ме. И не съжалявам за секунда.
Имай ме днес, преди да се събудя утре.
