Разкажи ми какво си видял...
Живота има много лица - подигравателни, коварни, щастливи, омразни, измамни... Живота има много сърца - обичащи, мразещи, безчувствени, замръзнали, разбити, туптящи... Живота има много чувства - състрадание, невинност, мъка, сплотеност, тъга, срам, достойнство... Живота разбира от много неща - наука, любов, смърт, безграничност... Живота е груб и се наслаждава когато загубиш. Живота е чужд и не моли за прошка. Живота е труден и не спира да ти го показва. Живота мрази да се наслаждаваш когато си загубил. Живота никога няма да признае, че си го победил. Живота ще те мачка без да спре, на него не му пука дали си изморен, дали изпитваш болка, дали не можеш повече...
Научил ли си?
Видял ли си?
Ако не си... защо съществуваш?
Изпитвал ли си срам от себе си?
Плакал ли си като дете от болка?
Ако не си... какво видял си?
Обичаш ли семейството си?
А обичаш ли човекът до теб?
Защо, защо го правиш?
Творил ли си?
А бил ли си горд от себе си?
Ако не си... какво си правил до сега?
Постигнал ли си нещо за другите?
Направил ли си нещо за света?
Ако не си... не спирай да повтаряш, че си егоист.
Завиждал ли си?
А изпитвал ли си омраза към някой, който не я заслужава?
Ако си... започвай да очакваш същото.
На какво те е научило мястото, хората, времето? На какво те е научил живота? На какво си се научил сам? Разкажи ми, моля те... Сподели с мен онова, което знаеш. Онова, което следваш... Онова, което те кара да казваш, че знаеш какво правиш. Онова, което те прави щастлив, че ако сбъркаш ще знаеш в кого е била вината...
Разкажи ми, колко груб е бил той с теб, колко зъл, колко подъл. А ако е бил добър... разкажи ми какво ти е дал, какво си заслужил...
Моля те, не пропускай и този пост, както обикновено правиш...
Давам ти шанс... кажи това, което искаш да кажеш... признай онова, което трябва да бъде признано... покажи ми, че знаеш, че си научил...
Покажи ми, че можеш да оцелееш... разкажи ми...
Живота...живота учи на много неща.Главно с болка...но без нея нямаше да оценим това, което сме научили.
Живота ми е дал много...и ми е отнел много, но гледам да не мисля за това...работяга съм и пак ще постигна отнетото.
Най-важното нещо, което живота ми е дал са приятелите, които имам и любовта, която срещнах.Звучи изтъркано нали?Всеки си мисли, че неговите приятели са "дъ бест", ама все ще се намери някой да каже, че приятел винаги можеш да загубиш.Но не е така, ако знаеш как да бъдеш приятел и ти.Да, живота ме научи как да бъда приятел.Живота не е подъл, както си мислиш.Той просто е жесток...понякога несправедлив, но е интересен.Живота те учи как да бъдеш по-силен човек, ако се вгледаш и вслушаш в уроците му.Учите, че най-голямата болка няма как да бъде заличена или забравена.Но те учи как да живееш с тази болка.
Научил ме е да се боря за нещата, в които вярвам.Научи ме, че не е лошо да казваш "Благодаря", да кажеш "извинявай", когато нараниш някого или просто сгрешиш.Научи ме, че както ти даде нещо, така може и да си го вземе, за това да бъда радостен с нещата, които имам, но да не спирам да се боря за още...за по-горното стъпало.
Слушах съветите му...и той ми даде любов.Любов, за която цял живот няма да мога да се отблагодаря.
Научи ме да не завиждам на другите, а ако искам нещо просто да се впусна и да се боря за него.
Плакал съм от болка...плакал съм от радост, било ме е срам от постъпките ми...също и съм се гордял.Помогнал съм повече на другите, отколкото на себе си, но за това живея.
Живота е труден, но ни учи как да го живеем...не само да оцеляваме.
-----
Axxxel