Интервю: Красимир Панайотов

Вторият доброволец под ножа е Красимир Панайотов. Собственик на блога www.krassyo.info и много разбран човек :)
Публикувано с негово съгласие. Отново аз задавам въпросите с червеничкото V:

V: Как ти хрумна да си направиш блог?

K: Преди да започна блога krassyo.info на 21.06.2007 съм създавал няколко свои блога, които просъществуваха кратко. Първите ми стъпки във воденето на онлайн дневник са от края на 2004 и началото на 2005 г. Беше ми интересно да си нахвърлям някои свои мисли в електронен формат. Интересно е усещането да се погледнеш отстрани пък било то и само от 30 сантиметра разстояние (това между монитора и моите очи). В началото на 2005 г. хората, които водиха онлайн дневници в България не се познаваха толкова добре.


V: Какъв е смисълът на блогер според теб?
K: На платформата Blogger, която Google придобиха преди време (ако съм разбрал правилно въпроса) ? Там ми бе първият опит за блог. Когато инсталирах първия си Wordpress на свой собствен хостинг се преродих. Намирам Wordpress за доста по- професионално направен от Blogger, но нека не забравяме приноса на Blogger и Google в популяризирането на електронните
дневници в световен мащаб.

V: Вярваш ли в любовта?
K: Всеки път когато се влюбя. В момента - не.

V: А в задгробният живот?
K: По-скоро в преминаването на енергията от една форма в друга, която не мисля, че би могла да се нарече живот.

V: За какво живееш?
K: Оказва се, че ме крепят твърде много занимания, които ми доставят лично удоволствие и логичният отговор би следвало да бъде "за себе си". Егоистично или не - това е самата реалност.

V: Кое е най-хубавото нещо на земята?
K: Животът... period.

V: С какво си заслужава човек да си губи времето?
K: Животът е твърде кратък за да се занимаваме с неща, които да ни губят времето. Когато осъзная, че някой или нещо ми губи времето просто му обръщам гръб.

V: Какво трябва да направим, за да стане света по-добър?
K: Да не надничаме в паничката на другарчето, да не нарушаваме чуждата свобода, да се интересуваме повече от себе си и да се стремим към постигане на вътрешно равновесие и съвършенство. Хе-Хе, изброих все неща, които не ги умея достатъчно добре.

V: Няколко думи относно егоизма?
K: I'm loving it!

V: Защо има любов?
K: Защото на природата не и било достатъчно, че ни е наказала с това да ни дари разум ;-)

V: Ако на земята нямаше щастие?
K: Не мога да си го представя този вариант. Колкото и краткотрайно да е щастието, то ни стимулира за да преглътнем преобладаващата сивота и нещастие. И все пак човек се стреми подсъзнателно именно към нещастието.

V: Кое е най-лошото нещо?
K: Застоят в начина на мисленето ни. Човек се променя и заедно с това и неговата система от ценности и начинът му на мислене. Страх ме е от консервативни хора ;-)

V: Може ли един човек да промени света?
K: Всеки един от нас променя света. Човек е част от вселената. Променим ли себе си - променяме и малка частица от света.

V: Защо стана доброволец за това интервю?
K: Защото съм любопитен и същевременно сладкодумен. Винаги се занимавам с повече от едно занимание. Дори сега докато отговарях на въпросите правих още няколко неща.

V: А съжалява ли, че го направи?
K: Ако съжалявах нямаше да получиш това писмо от мен.

V: Пожелание към Vrai или съвет?
K: Бъди себе си и обичай уникалността си ! Всеки човек е уникален.

Не знам за него, но за мен беше истинско удоволствие да го интервюирам.

7 Smart heads

  1. Анонимен says:

    Благодаря за суперлативите по мой адрес ;-) Беше удоволствие за мен да ти отговоря на въпросите !

  2. Анонимен says:

    това е нашия човек.Само така Броууу

  3. Анонимен says:

    Защо не вярваш в любовта..?

  4. Анонимен says:

    Защото до сега винаги съм търсил истинската любов и все съм стигал до задънена улица. Е, винаги има първи истински път.

    Междувременно отговорът ми в интервюто от известно време е неактуален :

    «Всеки път когато се влюбя. В момента - не.»

    Ама в оня далечен момент, в който отговарях на анкетата...

    Към момента, в който отговарях на въпросите от анкетата бях изгубил вярата в любовта. Но може би любовта ме желае, защото отново ми подава ръка. Май твърде дълго се чудя как да отговоря на знаците ѝ, а не би трябвало.

  5. Анонимен says:

    Ахмм...разбирам : ) Желая ти много успехи за напред...а и още един въпрос...От къде си?

  6. Анонимен says:

    Благодаря ! Нека всички добри пожелания се връщат с още по-голяма сила към теб.
    От Русе съм :-)

  7. Анонимен says:

    : ) ..

I know you have courage, man. And your fingers can, and the keybord is there. Then what are you waiting for?!