Малко без негово съгласие публикувам снимката, но понеже е от снощната блогър среща си мисля, че няма да има нищо против.
Той е Калоян Стоянов, но е по-известен като Скруч (както сам би ви се представил). Той притежава блога belowtheheaven.blogspot.com След кратко чудене решихме да направя неговото интервю на блогер срещата и снощи докато всички се забавлявахме, той беше залегнал и усилено пишеше, извинявам му се ако по моя вина е пропуснал нещо :)
Интервюто обаче е публикувано с негово съгласие, така че да започваме. Аз съм с V:


V: Как ти хрумна да си направиш блог?
s: Като почти всяко дете от моето поколение съм израснал с компютърни игри от типа на Starcraft, Diablo II и други такива класики, които те държат постоянно зает. Когато спрях да играя игри ми трябваше нещо, с което да си запълвам свободното време. Почнах да влизам в новинарски сайтове, форуми, а най-накрая и блогове. Тъй като си падам леко темерут беше въпрос на време и аз да си направя блог и аз да почна да тровя всички с мнението си.

V: Каква е целта на блогер според теб?
s: Зависи от блогъра... Някои се занимават с политика, други описват личният си живот, трети с философия, а някои с всичко. Аз лично започнах с идеята да си пиша разни глупости от ежедневието, но в крайна сметка почнах да пиша за всичко друго освен за ежедневието си.

П.П. Забелязах една тенденция блогърите да се превръщат в новото поколение журналисти. Надявам се да продължи и блогърите да подобрят обществото.

V: За какво живееш?
s: За живота.

V: Обмисляш ли думите преди да ги кажеш?
s: Не. Внимавам като говоря да не засегна някого, но не обмислям. Знам, че много блогъри правят по няколко чернови на една публикация. Карам на принципа, че ако не ми се получи от първия път, значи не трябва да го пиша. Не обичам да насилвам нещата.

V: Важно ли е човек да държи на думата си?
s: Разбира се, че да. Не знам как точно да го обясня, тъй като повечето хора мислят комерсиално и за личната си изгода, но ако няма чест и достойнство в света, то той е обречен.

V: Разликата между мъжете и жените?
s: Разликите между двата пола?... Много са. Всеки човек си ги дефинира по собствен начин. За мен лично мъжете са по-груби, което им е силата, а жените - по-нежни, в което им е чара и красотата. Като характер повече харесвам жените, но мъжете са ми по-близко до начин на мислене (което си е нормално).

V: Какво е за теб България?
s: Родина,отечество, моят дом и мястото, където искам да остарея. Все клишета, които обаче за мен са пълни със смисъл. Може стандартът на живот да не е толкова висок, може да има и по-добри места, но си е нашата родна страна, а хванем ли се да я оправяме и заемем ли се сериозно, ще стане райско кътче.

V: С какво се гордееш?
s: Не съм се замислял до сега... Има си някои неща, които са почти невъзможни, но съм ги постигнал. По-важно е след години какво ще става.

V: Има ли смисъл да съжаляваме за неща, които сме/не сме извършили?
s: Да, ако можеш да си извлечеш поука, така че следващият път да постъпим по най-добрият начин. Самокритиката е пътят към съвършенството.

V: Кой е най-лошият порок?
s: Работата с пороците е изтъркана. Какъвто и порок да имаш не е хубаво. И въпреки това, както каза баща ми веднъж "Хората сме създадени да бъдем порочни". Иначе чертата в характера, която мразя най-много, е липсата на чест и достойнство. Не можа да уважавам някого, който си продава г.за или не смее да поеме отговорност.

V: Какво би променило света?
s: Революция. Не еволюция, не революция тип "Ленин"! "Гевара" или "Г.Димитров",а истинска революция - сриване на старото общество и стария начин на мислене и започване на чисто. Проблемът е, че няма да се случи никога.

V: Задай си въпрос, който си искал да ти задам и си отговори.
s: Как може да си толкова готин?
Ем... (blush) (chuckle)

V: Какво можеш да наречеш лудост?
s: Всичко. На лудите просто реалността им е различна. Ние приемаме, че е грешна, а може и нашата да е грешна.
Cogito ergo sum - вечната и единствена истина за мен.

V: Какво би искал да притежаваш?
s: Материални неща не ми трябват. Дай ми щастие и друго не искам!... засега.

V: Защо се съгласи да участваш в това интервю?
s: Защо пък не?

V: Пожелание към Vrai или съвет?
s: Към теб - живот, здраве и щастие. Другото не го намирам за толкова важно.
Към блога - успехи, популярност и приятни емоции при публикуването им.

Надявам се да не се объркала нещо с неговият 'лекарски' почерк.
Най-готиното беше когато го попитах дали иска да участва, отговорът му беше: "Наистина ли? ^-^", което беше много забавно. Радвам се, че той се отнесе така към това интервю. За мен беше голямо удоволствие да го интервюирам, въпреки че изобщо не ми се чакаше до събота да го направя - е, заслужавало си е. :)