Often the words are unnecessary.
Рядко те са различни.
Often the words are tragic.
Отправяме ги с цел да бъдат комични.
Words are not enough.
Те са части от душата остатъчни.
Рядко те са различни.
Often the words are tragic.
Отправяме ги с цел да бъдат комични.
Words are not enough.
Те са части от душата остатъчни.
Трудно е да станеш, лесно е да се предадеш.
Виждаш свят по-далеч от това, което можеш да докоснеш и опишеш. Усещаш чувства по-далеч от дадените ти знания. Питаш защо, защо няма думи за това?
Защото думите не стигат. Не стига да опишеш синьото небе, не стига да опишеш розите, нито аромата им, не стига да опишеш зимен ден... Не стига да си смел, нито поет, не стига да си умен, не стига да си талантлив. Света не стига, защото е сив.
А ти оставаш и стискаш ръце, радваш се на топлото слънце, а не можеш да помислиш колко си малък, колко си дребен, колко изгубен... щом не можеш да опишеш това, което обичаш, щом го виждаш в главата си... щом си изгубен сред думи и термини защо нищо не можеш да кажеш?
Думите понякога не стигат, не могат да запълнят пропаст, а когато мълчиш затъваш повече. Не могат да опишат любов, а когато мълчиш губиш повече. Не могат да опишат картина, а красотата е всичко.
А думите са всичко, което имаш.
Забрави колко си малък, замисли се дали можеш да ми кажеш само с няколко реда какво е любов, какво е морето, какво е гората, а ако аз никога не ги бях виждала...
Ще можеш ли да ме накараш да видя как изглежда морето, как то се пени от силата на водата, колко синьо или зелено е, как отразява водата... Ще можеш ли да ми кажеш какво е гората, как тя е безкрайна и тъжна и уютна, как тя е зелена и самотна, как тя ухае на вечност и на познато...
Не забравяй, думите са всичко, което имаш... те описват, раняват, ощастливяват... с тях рисуваш един живот, а искаш ли той да се запомни?
А ако бях малко дете, щеше ли да можеш да ми кажеш на мой си малък език защо слънцето е толкова горещо, защо не трябва да си играя на улицата, защо трябва да наричам другите деца приятели? Ще можеш ли да ми кажеш какво е света и да ме научиш как да живея в него?
Ще можеш ли да ме опазиш като използваш най-ценното - думи?
Те са някъде там, вътре в теб и чакат своят шанс. Те са някъде там и са готови да ти помогнат. Те са ключът ти към всичко. А колко детайли има света, готов ли си да станеш и да ги опишеш. Да прекараш ден под слънцето гледайки всичко около себе си, есен е... всеки нюанс има своята дума, а есента е детайлна, можеш ли да ми я опишеш?
Никога недей да мислиш, че думите не стигат. Тях ги има и това, което може да се почувства може и да се опише. Не се заблуждавай, че е невъзможно или прекалено трудно... за това притежаваме думите, за да можем да кажем. И не забравяй, че думите са най-ценното богатство само ако знаеш как да ги използваш...
... а ти знаеш.
«А думите са всичко, което имаш.»
И чувствата. И най-прекият път до тях - очите...
Вярвам, че ти се е случвало да си някъде там... на земята, а да чувстваш че летиш в облак от страсти, които чувстваш - така силни и толкова близо. Те не са просто близо. Те са част от теб...
А случвало ли ти се е невидима ръка да те спира да ги опишеш, от страх да не убиеш тяхната красота ?
Не Краси, аз съм поет... това е, което правя.
Това е дарба от Бог, чадо !