Виждаш ли, ние живеем отдавна. Със сигурност доста неща сме научили за всичкото време. Или пък не сме. Научили сме се как да бъдем по-студени, по-неразбрани, по-далеч от всичко, кой знае дали това ни предпазва или трови. Но трябва по-често да си разказваме истории...

et j'aimerai me cacher, sous tes paupières
pour que tu puisse me voir, quand tu fait tes prières
et j'aimerai les casser toute ces lumières
celles qui t'empêches de voir, un peu plus clair

Нека само кажа, че това е една история. Кой знае дали някоя част няма да ти е позната... или всичката? Но живота е това, което е.

Имало някога, не много отдавна малко момченце, което се опитвало да бъде герой. То имало чувството, че всички около него искат това и вярват, че може да извърши неща, на които не е способно. Момченцето било тъжно когато погледнело целият свят около себе си, живота го бил обгърнал целият с жестоките си дълги пръсти, той бил зъл и непостоянен. Искал да промени всичко и да го направи по-мрачно и по-приятно за самият него. Криел се под леглото на момчето се опитвал да го хване всеки път когато заспи. Причинявал му ужасни кошмари, но момчето се научило да живее с тях. Научило се, че в живота можеш да свикнеш с всичко колкото и неприятно да ти е то. Можеш просто да се научиш да живееш с него, защото това е единственият избор който имаш понякога. Времето просто минавало покрай него, било като отмерването на пясъчен часовник - бързо, но безболезнено.
На живота му омръзнало да плаши момчето, след като то загубило интереса и страха си от кошмарите. Той искал да му причини нещо по-зловещо, нещо което да върне страха му от живота обратно. Мислил прекалено дълго от какво все още се страхуват хората, но имало толкова малко неща вече. Те се били научили да свикват на всякакъв вид болка и страх, вече не било забавно и за живота. Но това било, което той правел и нямало да се откаже просто така, все щял да измисли нещо. Какво би правил ако не пречеше на останалите хора? Какво би правил ако нямаше кого да плаши и тормози повече? Но не, живота не искаше да мисли за това...
Вместо това си помислил да не му дава мира денем и нощем, помислил си да го направи тъжен завинаги, но нищо от нещата не проработило. Тогава живота си помислил да обърка неговите спомени. Да направи така, че момчето да не може да си спомня кои са истински приятели, какво е научило, какво е направило, а да помни само лошите неща, които му се случили.
Живота направил това и се наслаждавал как малкото момче залита между спомените си. Гледал го как не може да си спомни какво е добро и какво лошо. Как не знае на къде да върви и как да постъпи, защото без никакви спомени момчето нямало на какво да се опира, нямало как да знае кое е правилно и кое грешно.
Но то си спомнило как живота го измъчвал всичките тези години, спомнило си как той бил винаги лош с него и се опитвал да го накара да се страхува и да не може да живее нормално. Може би живота го бе научил, че не можеш да бъдеш герой, не винаги. Но то не можело да си спомни. Не можело да знае дали живота някога е бил добър с него или винаги е бил такъв мрачен и намръщен. Момчето искало да го попита. И измислило как. То помнело, че той се крие под леглото му и го чака да заспи.
Същата нощ момчето приготвило всичката си смелост, било готово да се изправи срещу него и да му каже да го остави намира. Легнало и заспало преди да може да види каква буря се разразила навън, защото живота разбрал какво му кроят, той се разярил толкова много, че стиснал земята като малко стъклено топче и тя започнала да се разпада. Той бил решен да не се явява в съня на момчето, но тайно му било любопитно какво ще се случи. Искало му се да спечели това.
Явил се в образа на старец и попитал момчето грубо какво иска. То му казало, че си иска щастието обратно. Стареца се почудил и казал, че няма такова нещо като щастие. Но момчето казало на живота, че знае какво му е. Че знае, че той е тъжен и просто това трябва да прави, живота слушал и не можел да повярва. Старецът заплакал. Плакал за това, че му се наложило да се изправи срещу това, от което се страхувал толкова много. Но не оставил момчето. Той бил толкова ядосан...