Ако замените момчето със себе си може би ще видите нещо познато. А може би не...
tous ce que je te promets c'est un nouveau départ
Така живота бил много ядосан на момчето за това, че проявило смелост и решило да се изправи срещу него. Пратил на света урагани и бури, опустошителни бедствия, но малко се радвал на това, че разрушава животите на хората. Видял ги как се хващат за ръце и си помагат един на друг. Как заедно плачат за загубеното, но заедно се изправят и стават по-силни. Той се ядосал, че хората се били научили на това. Разбрал, че страха ги обединил, направил ги по-силни от всякога и вече нямало нещо, което можело да си съсипе. Гледал как те направили от лошото нещо добро. Омразата на живота към хората станала още по-голяма. Как можело те да си позволяват такова нещо? Той бил господарят на тази земя, той управлявал хората, те не можели да имат воля! Не можело да имат надежда!
Момчето се примолило на живота да спре да съсипва хората, достатъчно беди бил нанесъл през всичкото си време на земята. Крайно време било да се научи да живее в мир с хората. Но живота казал, че никога едно момче няма да може да му казва какво живота да прави. Той се скрил на край света, в студени и мрачни места. Стоял притихнал, подготвял злокобният си план за хората. Чакал те да станат достатъчно спокойни, да имат достатъчно надежда преди той да се надигне отново и да смачка целият свят в ръката си. Времето минавало и хората почти забравили за него, а той само това очаквал. Живота искал да унищожи света защото той не му се подчинил.
Най-накрая дошъл денят, в който живота трябвало да се изправи пред света и да го унищожи. Той се надигнал от скривалището си и погледнал света отдалеч. Той толкова се бил променил. Хората вече не изпитвали болка, всичко било далеч от сърцата им, вече не били наивни, а просто студени и непознати. Живота се усмихнал нагло, бил постигнал това, което се опитвал да постигне винаги без дори да е бил там. Хората били станали ужасни и груби, безстрашни и чужди. Били научили най-ценният урок - не бива да се изправяш срещу живота. Малко от тях успели да съхранят това, което били преди. Живота си помислил, че сега света е идеален и всичко било ненужно, сега било време просто той да гледа и да се наслаждава. Но докато гледал света той видял нещо странно. Един мъж стоял на празна улица гледал към него и крещял. Живота наклонил лице към него и го гледал. Какво искаш го питал грубо той. Но получил отговор - Не ме ли помниш, животе?
Живота слязъл на земята под лицето на малко момченце. И попитал мъжа кой е.
Мъжа седнал до него и му разказал история за това какво се случило докато живота се криел на края на света. Разказал му какво се случило с хората и живота разбрал, че това е онова малко момче, което тормозел толкова отдавна.
Най-накрая дошъл денят, в който живота трябвало да се изправи пред света и да го унищожи. Той се надигнал от скривалището си и погледнал света отдалеч. Той толкова се бил променил. Хората вече не изпитвали болка, всичко било далеч от сърцата им, вече не били наивни, а просто студени и непознати. Живота се усмихнал нагло, бил постигнал това, което се опитвал да постигне винаги без дори да е бил там. Хората били станали ужасни и груби, безстрашни и чужди. Били научили най-ценният урок - не бива да се изправяш срещу живота. Малко от тях успели да съхранят това, което били преди. Живота си помислил, че сега света е идеален и всичко било ненужно, сега било време просто той да гледа и да се наслаждава. Но докато гледал света той видял нещо странно. Един мъж стоял на празна улица гледал към него и крещял. Живота наклонил лице към него и го гледал. Какво искаш го питал грубо той. Но получил отговор - Не ме ли помниш, животе?
Живота слязъл на земята под лицето на малко момченце. И попитал мъжа кой е.
- Но как хората се промениха? - питал живота.
- Те видяха, че ти никога няма да се промениш, единственият избор, който имаха е да се променят те самите. Преди ти да си ги убил, те трябваше да направят нещо да се спасят от гнева ти.
- И са загубили себе си само, за да оцелеят? - живота бил покосен. Той не бил убил нищо, всичко това било вложено в хората и той никога нямало да успее да го изкорени от тях. Той се примолил на мъжа да направи нещо за него. Помолил го никога да не забравя героизма и да напомни на хората, че той се крие във всички тях. Да им напомни да бъдат такива, каквито са.
Тогава живота се върнал където му било мястото и гледал света. Гледал как хората се изправят отново, но запазват студеното в себе си. Той не знаел как да им помогне и всеки път когато видел колко са нещастни плачел. И на земята валяло, защото той я държал в ръце. Вярвал, че никога няма да може да и навреди отново и плачел дъждовни сълзи...
За съжаление в реалния свят всяването на страх е най-успешния начин да се контролират масите.
И двете части много ми харесаха и бих се радвал ако продължаваш да публикуваш нови истории и за напред.
Поздрави !
Отново единственото което мога да кажа е Браво! Винаги ме изненадваш в тези твои разкази и винаги успяваш да отразиш истината през някаква призма, която те кара да се чувстваш виновен. Ето за това тези твои неща трябва да се четат от по голяма публика, защото можеш да промениш нещо, макар и малко. Но днес то ще бъде малко, а утре ще прерасне в по-голямо.Надявам се един ден с гордост да мога да отида в някоя книжарница и да кажа, че искам твоя книга.