В този ред и за цигареният дим и телефоните с шайби.
Всичко минава ей така, без да го усетим. Времето ни дави в други грижи и загубени забравяме важни и ценни неща, оставяме ги в миналото. Никога повече няма да ценим тези, неща които сме ценили преди време. Или ще се случи, но ние няма да го осъзнаем, защото няма да си спомняме. А колко хора сме оставили в миналото? Колко от тях вече са "негодни"?
1.
Спомняме ли си какво ни е доставило удоволствие преди голям период от време? Когато сме били тези други хора, защото така е било на мода. Времето е пясъчен часовник, а живота прелива заедно с него в различни измерения. Важно ли е да си спомняме какво сме оставили назад? Какво сме изгубили преди години, а тогава може би сме съжалявали. Спомените понякога са нетрайни отпечатъци от миналото, колкото и да живеем ще сме забравили важните неща от живота, а ще сме запомнили много повече омраза и болка отколкото би било нормално.
2.
Естествено не бихме могли да забравим всичко, но не бихме могли и да запомним всичко. Някой навици остават в нас. А хората? Къде остават хората, които сме срещали, които сме обичали, в които сме вярвали. Къде е спомена за тях? Той си е отишъл като стара тъжна книга дадена назаем. А такива книги рядко се връщат. А хората, които сме мразили, те остават там. Красят времето със спомена за себе си, отминалите времена имат лицето на омразна личност. Спомените избеляват един след друг и нищо не можем да опазим.
3.
Спомняте ли си времето когато беше модерно да се пуши, сега не е. Сега се опитваме да направим всичко възможно, за да спрем. А дядовците по улиците пушат смело цигари без филтър и кашлицата им се забива здраво в спомените ти, като един приятно миришещ спомен на тютюн. Те са останали като забравени спомени по улиците, да споделят миналото, защото това е което им е останало. Това е което могат да ни предадат, само ако искаме да го чуем. А ние сме слушали, като деца сме слушали за казармите и цеховете, за танковете и книгите, за филмите и жените. Ние сме слушали за комунизма и забраните, за непокорните духове.
4.
Забравени от времето, тях има кой да помни. Защото времето беше друго, а сега прелива в кафеви цветове, защото хората бяха други, а сега се споменават само с болка на сърце. Защото аз не помня, сигурно не помня. Но те помнят, те си спомнят времената когато беше различно. Когато процента на човечност беше по-голям, когато имаше надежда у хората и когато времето беше дяволски студено зиме. Не ми разказваха приказки, защото моите родители не са видели толкова. А са видели, но не искат да си спомнят. Миналото понякога мирише на стара книга, на топъл хляб. На по-добро място.
5.
Ако си мислите, че времето се е променило - не е, хората са се променили. Откъде знам това? Имам очи да видя и разум да си спомня какво беше някога. Със сигурност не беше като сега, беше не толкова свободно, но сигурно. А аз не съм живяла много, не толкова назад, за да знам неща които ти или някой друг знае. Но знам това, което ми се е случило и си го спомням с удоволствие. Защото спомените са като нашата книга, която така или иначе никога няма да можем да прочетем. Ще четат от нея други, други след нас, които никой не знае дали ще заслужават. Преди имаше повече сплотеност, хората чувстваха за по-правилно да се придържат един към друг.
6.
Преди си вярвахме повече и се събирахме повече. Преди, преди, преди. Преди време когато света беше друг и работеше по друг начин, като един добре смазан механизъм. А сега всичко се руши, всяка част от механизъма е остаряла и няма да издържи дълго на този начин на живот. Хората са станали варвари. Излишно е да казвам, че е повече от важно да се връщаме към спомените си, може би те ще ни упътят да бъдем по-добри хора. По-добри спомени.
7.
И ако си прочел това и отдавна не се връщал към избелялото време - давай. То е твоето богатство, можеш да си спомниш Том Сойер - който аз така и не прочетох докрай. Можеш да си спомниш детските игри с комшийските деца - които все завършваха с обелени колене и лакти. Карането на колело без да паднеш беше лукс. А зимите бяха нечувано приказни и по руски студени до зъзнене, но имаше страхотен сняг. А когато си дете всичко ти се струва толкова голямо и приказно и толкова неразбираемо.
„Времето минава бавно, когато го следиш — усеща наблюдението. Но то се ползва от нашата разсеяност. Дори е възможно да има две времена: това, което следим и това, което ни променя.“ — е казал Албер Камю (Френски писател)
Времето създава спомени, трябва да ги пазим. - казвам аз.