И за мен блогът е за релакс - а що се отнася до личното - преценявам кое до колко ... когато имам време, когато имам муза - не винаги на всяка цена! Но - да определено държа-даде ми много присъствието ми в блогърското пространство - познанство с качествени хора!
блогът ми е личен и много държа на него. един ден щях да го загубя и се ужасих - като да загубиш всички снимки наведнъж. не че не съм ги губила съзнателно... но то е, когато искаш да забравиш. а сега не искам. затова и си държа на блога много. и не ми пречи, че някой непознат го чете - така срещам красиви хора, които иначе не бих намерила из улицатите. радвам се, че съм тук, това е. :) поздрави!
дали държа, не знам....не пиша редовно....след няколко години и по трезва преценка за това какво съм правил, може би ще го ценя повече и ще си спомянм за тези дни с усмивка, дните в които съм се опитвал да измисля нещо интересно, но се е получило нещо съвсем различно
за много хора сигурно ще прозвучи странно, но в последно време имам усещането, че блогът е единственото наистина смислено нещо, което някога съм правила в живота си.
Не особено. Исках да пиша всеки ден, имах много идеи, но понеже не видях ответна страна, нито срещнах съидейници, реших да не се впрягам. Пиша когато имам време и настроение. Но никога нищо лично. Възприемам блогването като малък неангажиращ хайд парк, в който отивам когато поискам и казвам каквото поискам. Сега осъзнавам, че нямам нужда от хайд парк. :)
Релакс, любов и още нещо. Да,... вярно че в последно време не съм писала там, но това не означава, че не държа на него.(тази мисъл трябва да си я припомня, когато приятелят ми отново ми каже: "Здравей миличко, много те обичкам, но днес няма да се видим. Много съм изморен и ангажиран." :)
май вече много държа. преди по-скоро държах на себе си в блога, сега държа на блога в себе си (иначе казано - нуждата да пописвам неща се оказа по-важна от нуждата тези неща да са известни). затва и все още се 2умя дали да го официализирам дори пред хора, които усещам близки. вече няколко пъти си имах местенца, но съзнанието за публика, била тя и най-доброжелателната, по някое време почваше да ме стяга. сега имам моменти, в които ми се иска някой да остави по 1 дума под онова, което пиша, ако ще то да е най-тъпото ... но си казвам, че ако не искам пак да се местя, ще трябва да се лиша от тоя лукс. и ако с това се връщам на въпроса колко държа на блога си - значи, много държа. благодаря за въпроса!
Хоби заместващо безмисленото "циклене" във фейсбук и същевременно място за споделяне на моята гледна точка и всичко, което смятам за полезно. Гледам си го добре и е важен за мен.
Не бях се замисляла. Мисля за него като за моето местенце, като за дом, който трябва да поддържаш, като част от мен. Отначало си поставях цели като да пиша всеки ден или да пиша за точно определени неща. Сега пиша, когато ми дойде музата и просто не мога да не го направя :)
I know you have courage, man. And your fingers can, and the keybord is there. Then what are you waiting for?!
Вече не много. Държах, докато можех да пиша свободно лични неща.
Имного и малко. Част е от мен, но имам и по-важни неща, а и вече съм трил напълно един блог и не зная утре какво ще реша.
И аз вече не държа много...стана много четен и не "личен".
Блогът ми е за релакс
И нищо лично
Поствам когато имам свободно време
И за мен блогът е за релакс - а що се отнася до личното - преценявам кое до колко ... когато имам време, когато имам муза - не винаги на всяка цена!
Но - да определено държа-даде ми много присъствието ми в блогърското пространство - познанство с качествени хора!
Колкото и на всичко останало.
Колкото, когато ми е смешно, че да разсмея пет-шес' човека. Стига ми.
:)
блогът ми е личен и много държа на него. един ден щях да го загубя и се ужасих - като да загубиш всички снимки наведнъж. не че не съм ги губила съзнателно... но то е, когато искаш да забравиш. а сега не искам. затова и си държа на блога много. и не ми пречи, че някой непознат го чете - така срещам красиви хора, които иначе не бих намерила из улицатите. радвам се, че съм тук, това е. :)
поздрави!
хех, ...улиците :)
Колко да държа...за мен това си е лично място, няма значение, че е видимо за много очи.
Моят малък лист, на който отпечатвам всичко :)
Докато съм "анонимна" всичко си е за лично удоволствие!В момента, в който изляза от анонимност...ще изчезне и блога:)
Страхотна илюстрация. В момента търся отговора на този въпрос.
дали държа, не знам....не пиша редовно....след няколко години и по трезва преценка за това какво съм правил, може би ще го ценя повече и ще си спомянм за тези дни с усмивка, дните в които съм се опитвал да измисля нещо интересно, но се е получило нещо съвсем различно
Достатъчно :)
за много хора сигурно ще прозвучи странно, но в последно време имам усещането, че блогът е единственото наистина смислено нещо, което някога съм правила в живота си.
Не особено. Исках да пиша всеки ден, имах много идеи, но понеже не видях ответна страна, нито срещнах съидейници, реших да не се впрягам. Пиша когато имам време и настроение. Но никога нищо лично.
Възприемам блогването като малък неангажиращ хайд парк, в който отивам когато поискам и казвам каквото поискам. Сега осъзнавам, че нямам нужда от хайд парк. :)
Релакс, любов и още нещо. Да,... вярно че в последно време не съм писала там, но това не означава, че не държа на него.(тази мисъл трябва да си я припомня, когато приятелят ми отново ми каже: "Здравей миличко, много те обичкам, но днес няма да се видим. Много съм изморен и ангажиран." :)
май вече много държа. преди по-скоро държах на себе си в блога, сега държа на блога в себе си (иначе казано - нуждата да пописвам неща се оказа по-важна от нуждата тези неща да са известни). затва и все още се 2умя дали да го официализирам дори пред хора, които усещам близки. вече няколко пъти си имах местенца, но съзнанието за публика, била тя и най-доброжелателната, по някое време почваше да ме стяга. сега имам моменти, в които ми се иска някой да остави по 1 дума под онова, което пиша, ако ще то да е най-тъпото ... но си казвам, че ако не искам пак да се местя, ще трябва да се лиша от тоя лукс. и ако с това се връщам на въпроса колко държа на блога си - значи, много държа.
благодаря за въпроса!
Нормално,не се вманиачавам.
Хоби заместващо безмисленото "циклене" във фейсбук и същевременно място за споделяне на моята гледна точка и всичко, което смятам за полезно. Гледам си го добре и е важен за мен.
Не бях се замисляла. Мисля за него като за моето местенце, като за дом, който трябва да поддържаш, като част от мен. Отначало си поставях цели като да пиша всеки ден или да пиша за точно определени неща. Сега пиша, когато ми дойде музата и просто не мога да не го направя :)