И понякога си мисля, че съм се превърнала точно в това, което мразя най-много. Всички тези лоши хора. Чудовищата в тях, на които съм казвала, че няма да приличам. Но ти нямаш избор. Понякога нямаш правото на избор, нямаш лукса да можеш да избереш и се превръщаш в чудовището, от което се страхуваш най-много.
Понякога ми се струва, че е било стар живот. Поискала съм да го забравя, но е толкова част от мен, че мога само да го пренебрегвам. Да вярвам, че е само минало и да не се досещам каква омраза извира в мен когато го видя. О да, а тя е там. Толкова е силна, че понякога се чудя как малък човек като мен може да побере всичката тази омраза. Усещам я през вените си, топла и сладка и приятна. Усещам я в цялото ти си тяло, тя не ме оставя, просто понякога спи и е студена. Студена е в някой ъгъл на душата ми. Чака да го видя отново, за да се надигне срещу него. 4 години не са малко, днес ми беше припомнено за тях...
А нека той почива в мир... Никога няма да успея да го забравя колкото и да го мразя...
Такъв е живота, кара те да свикваш с всичко. Независимо дали ти харесва или не. На мен не ми харесва, че съм взела част от него, част от всичко лошо в него е останала в мен, но не мога да му я върна. Всичко, което се случва оставя отпечатък в нас и понякога колкото и да не искаме да се превръщаме в зверовете, които са те, нямаме избор.
На мен ми харесва да притежавам част от него, винаги ще ми напомня... Винаги само аз ще разбирам за какво. Винаги ще е онази част от живота ми, която искам да забравя....