Колко пъти точно си се надявал. Колко пъти точно си искал дадено нещо, колко пъти точно си молил да го получиш, колко пъти точно си го получил сам. Колко пъти точно си си задавал сам тези въпроси.
Колко пъти точно света е бил в краката ти. Колко пъти точно сам си го поставил там.
Колко още искаш от себе си. Напред и напред. Пришпорваш късмета и щастието и дните, нищо не е достатъчно вече. Нищо не е напълно достатъчно. За теб? Какво би ти харесало, какво би те направило щастлив сега, след като вече имаш всичко. След като сега можеш да кажеш, че си работил за него, че си дал собственият си труд в замяна на мебели, вещи, предмети трупащи прах. Какво би те направило човек отново? Колко пъти точно си казвал, че това не ти трябва, а после си го получавал отново. Колко пъти се замисли какъв човек си. Колко пъти донесе щастие на другите, а колко на себе си?
Кажи ми колко пъти точно се чувства истински, жив, важен и пълен. Колко пъти усещаше кръвта си топла и жива да тече през теб. Колко пъти не можеше да заспиваш нощем. Или колко пъти беше зает да броиш парите си, колко пъти беше зает да убиваш съдби. Колко точно пъти беше с нечии друг очи пред свят пълен с мечти. Колко точно пъти си каза, че всичко е справедливо. Колко точно пъти се запита кой си?
Кажи ми какво притежаваш, какво заслужаваш? Кажи ми колко от това, което имаш си получил сам и колко ти е било дадено даром. Кажи ми колко има в душата ти. Кажи ми какво има в теб. От какво се състоиш.
Колко точно пъти си задаваш въпроси, на които нямаш отговор.
Кажи ми колко точно пъти ме уважаваш за дето съм себе си, за дето съм дадено име, за дето си тук с мен и ме четеш. Колко пъти се замисляш дали ти доставям удоволствие или ме четеш ей така защото трябва. Колко точно пъти си мислиш за мен като просто даденост?
Колко точно пъти уважаваш и себе си?
А после колко пъти уважаваш и мен, и другите?