Приемете това като думи обърнати към конкретно един човек. И този човек със сигурност не си ти, понеже съм 99% сигурна, че този човек няма да прочете тази статия. Но ако все пак този 1% надделее и той все още иска да има някаква връзка с мен (не такава връзка) и прочете това ще го разбере едва в края на статията.
А в същото време не са обърнати конкретно към никого, нито към мен, нито към вас. Изрязах един диалог от себе си и го записах тук. Защо? Защото ценя това, което не мога да забравя.
И все пак ако си този един човек, който е бил истински близо до мен преди около 5 години, трябва да знаеш.

Един ден се будя и осъзнавам, че съм силен човек. На другият се будя и започвам да крещя, крещя докато усещам, че боли до толкова, че да не мога да го понеса. Единственият начин да вярваш в себе си е в това да знаеш, че си способен да понесеш всичко. Всичко, което те повали може да те убие. Всичко, на което позволиш да те повали може да бъде последното нещо, което си видял.

Будя се нощем и не осъзнавам къде съм, а водя един и същ живот.
Сънувам един и същ сън и когато съм будна, и когато спя. Една и съща мелодия ме преследва навсякъде, сякаш получавам видения. Дишам, ходя, пиша, храня се, гледам. Спя. Всичко е едно и също.

Сънувам го, опитвам се да се събудя. За нищо на света не искам да го виждам, не искам това. А после не заспивам. Няма да се върна там.
Не се страхувам да заспя, всяко препятствие изпитва волята ти. Но когато я изпитваш сам?

Времето не лекува нищо, това са просто утешителни думи. Времето прави дупката по-голяма докато не започне да ти харесва. Докато не я приемеш, ако го откажеш с теб е свършено. Научаваш се да приемаш гадостите с удоволствие. С усмивка, с лицемерие, с омраза. С безразличие!
Научаваш се да дишаш без да усещаш нищо. Все още има олово в тялото ти, в главата ти. И докато знаеш това си загубен. Забравяш го. Забравяш кой си, какво си направил, как си го направил. Забравяш думи, часове, дни, години! Забравяш усмивката му, очите му, лицето му. Забравяш, за да спасиш. Не себе си, себе си не си способен да спасиш.

Безразличие.
То може да те избави, за кратко. Най-ценният урок, който можеш да научиш - Забрави как да изпитваш емоции! Забрави как да се усмихваш, забрави как да плачеш. Единственото, което е важно е да си безразличен. Единственото, което можеш да изпитваш е омраза. Единственото, което те ръководи е страст.

Накрая се превръщаш в мен, можеш да смачкаш всеки по пътя си, само защото никой не може да ти се противопостави. Само защото те имат чувства и това ги прави слаби. Само защото изпитват вина, смятат омразата за нещо лошо и боготворят любовта.
А аз казвам на всеки когото срещна, любов няма, колкото по-рано го научиш толкова по-рядко ще казваш, че живота е несправедлив. НАПРОТИВ. Живота е справедлив, ти заслужаваш да страдаш! И да умреш без щастие! Защото нищо не си постигнал!

Тялото е просто кутия, мозъка е вътрешността на кутията. Ако никога не отвориш скрина, никога няма да видиш какво се крие вътре. И по-добре така, никога няма да ти се налага да изпитваш. Няма да загубиш способността си да бъдеш индивид. А единственото, което има смисъл е да съществуваш.
Като отделен индивид.


Ще почерпя този, който разбере нещо от тази статия. Никой не знае дали и изобщо ще я публикувам. Няма смисъл. Никой няма да я проумее, никой няма да й обърне внимание.
Пък и аз нямам намерение да се боря с това колко глупави са хората.
Отмина времето когато се опитвах да им помогна. В миналото помогнах на много от тях, докато те ме слушаха. Но изведнъж всички станаха много умни и много големи и решиха, че са по-добри от мен и са способни да се обърнат срещу мен. Е, който се е обърнал срещу мен знае, че това до нищо добро не води. Уважавам хората, докато знаят що е то лично пространство.

Ако ти, който четеш разпознаеш песента някъде в себе си. Или не. Ако ти си този, който трябва да си, веднага ще я разпознаеш. Защото си я изпитвал така, както и аз. Но миналото не се връща, миналото не се обръща и понякога се радвам, че това е така. Щом има нещо истинско, което е живо и не успях да съсипя това е всичко, което ме прави реална. Това е, което ме кара да вярвам, че някои неща могат да устоят на силата, това ме кара да вярвам, че има един достоен човек, един който аз познавам, и на който съм казвала милиони пъти. Дори и той да не ме е слушал наистина, дори и да си е мислел, че това е шега.

Ако четеш разбира се, ти ще разбереш какво искам. Ще разбереш, че понякога мисълта за случилото се ме крепи, когато не искам да се събудя. Защото ако мога да държа на едно същество толкова силно и толкова дълго без да имам шанса да съм близо до него след като съм го пропиляла. Без да изпитвам вина. Има неща, които никога няма да ти кажа. Има неща, които сам ще разбереш.
Ще ги разбереш единствено ако не ме забравиш.