Хората от долната земя вярвали в легендите за Царят на всичко живо. Той живеел толкова далеч отвъд въображението, че дори хората на горната земя не можели да го видят. И всеки път когато трябвало да му се примолят за нещо те обръщали поглед към небето като мислели, че то е необятно и някъде там зад огромните му бели облаци е скрит замъка на царя. Той идвал през нощта при хората от долната земя и правел чудеса. Правел така, че цветята да заспиват и да затварят листата си, хората и животните заспивали също сладък сън. А докато всички те спели Царят правел чудеса по долната земя като посипвал златен прашец, карал храната да узрее без помощта на слънцето, земята да живее без нуждата от вода и хората вярвали в него. Никои обаче не бил виждал царя и се носели мистични легенди за него. Хората от горната земя разказвали на децата си своя легенда за това защо той се появявал при тях само денем и тя гласяла...

Имало едно време един цар, който живеел на небето толкова далеч отвъд всички облаци, че сме неспособни да го видим. Той живеел в огромен замък на върха на най-високата небесна планина заедно с всичките си слуги и семейството му. Денем слизал при хората от нашите земи, за да могат те да го видят и да повярват в него. Правел всички чудеса по земята да се случват пред очите на хората. На него дължим храната си, водата си и живота си. Вярваме в царя защото той управлява земите ни и се грижи за нас. Почитаме го защото без него нашата земя не би съществувала.

А хората от долната земя разказвали тази легенда...

Имало едно време един Цар. Той живеел отвъд края на въображението и никой не го бил виждал. Но хората разказват, че преди много време той бил смъртен, човек, точно като нас. Един ден починал и му се явил ангел, който му казал, че е предназначен да царува над земята завинаги. Но имало едно условие, царя трябвало да избере дали да царува над хората денем или нощем. Той отказал да вземе такова решение като казал, че хората се нуждаят от вярата си и денем и нощем. Ангела го наказал като го изпратил накрай света и го затворил в огромен замък от черни и бели плочи. Бил сам самичък, слугите му били дървени огромни пешки, а царското семейство било от мрамор. Огромната мраморна фигура на царицата му и офицерите били разположени около трона му. Но не само това било наказанието му. Ангела се съгласил на царуването и денем и нощем, но направил така, че никой никога да не може да види царя когато той слиза на земята.
За това той идва при нас нощем, а на горната земя денем и за това никога не сме го виждали.

Има милиони обяснения на едно и също нещо и те винаги водят хората към вярата, която според тях е права независимо от това под каква форма е или кога се появява.