Стоя в чакалнята на живота и чакам Свети Петър да ме приеме. Седнала съм на столчето си покорно, кръстосала крака, но по онзи приемлив мъжки начин. Така и не се научих да кръстосвам крака като жена, не ми подхожда. Ето единият бял кец се поклаща в такта на баса в главата ми, усилен до дупка го чувам само аз. Хващам главата си с ръце само, за да не започна да пляскам. След малко и вторият крак започва да се поклаща, отмервам такта на времето докато главата ми танцува в бели кецове по излъсканият под на предверието. Около мен минават гротескно изкривени баби, разни лунатици, които ме гледат и ми завиждат за смелостта да танцувам седнала на стол. Хайде, хайде, всички знаем като дойде луната. Страдам от някаква болест и аз не знам защо съм тук, но е истина, тук съм. Пилея живота си от шепа в шепа, златист пясък се изсипва отляво в дясно с онзи красив звук на ... на ... момент, наздраве, опа, издухах пясъка. О, господине, толкова се извинявам, току що изкихах  живота си в лицето ви, колко съм нетактична. Спокойно, ще оцелеете. И аз! Истеричен смях.
Зает човек бил тоя светия, ще си побелея тук, като всички други. Всъщност, кво я правя тука с тия фешън дрешки. О да, о да. Точно, точно, точно така. Защо не се поклащате с мен бе, само аз ли я чувам тази проклета музика. Ставам и започвам да се плъзгам по пода, разни хора се опитват да направя маневри около мен без да се блъсна в тях, но аз ги избягвам умело. Забързани прозрачни души към онзи кабинет с голямата врата, всички влизат, никой не излезе. Ей тва е оправданието на вратата, как ги задържа всичките вътре. Танцувам сякаш някой ми е казал, започвай да денсиш или ще те гръмна! И се подчинявам, с пълно удоволствие, бели кецове скърцат по пода, Смърт в бяло ми подава ръка докато си представя, че съм метла и започваме да танцуваме валс. Чакай! Дай паузета, как Смърт се оказа тук? Като гледам не го ебе....
- ПРОСТО ТАНЦУВАЙ, МИЛИЧКА. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ, КВО МИ ПУКА. МАЛКО ТИ ОСТАНА ДА ДОЙДЕШ ПРИ МЕН. СЪВСЕМ МАЛКО.
И той просто ей така ме подмята от ръка в ръка, сякаш съм любимата му играчка. Моя гладък, бял и красив смърт, с дупки в черепа.
- Човече! Бил си красив!
Какво говоря, Смърт и сега си е красив. Виждам как провисналите му ръкави галят въздуха в умел такт с кокалестите му ръце, които сякаш са се учили да танцуват цял живот. Не спирай, не спирай да следиш мисълта ми.
Точно, точно, точно тук и сега. Точно така! Има нещо сбъркано в цялата история, нотите танцуват, мозъка танцува, черепа на Смърт танцува. Светът около мен танцува, а нацупените хора са все още там. Пука ми. Вървя и пея и танцувам, както дори не съм сънувала, че мога.
Казват, че когато започнеш да мислиш е вид повреда. Значи не започвайте. Мисленето е лошо! Оооо тишинаааааааааааааааа!
Чакалнята започва да се изпразва, гледам Смърт танцува брейк на глава, черепа му скърца по пода, белите му роба се мотае около него, а аз скачам по столовете и тичам напред назад. Живота е това, това, това, това. Рано или късно разбираш, че не си нормален, че не си избран. Луд е просто думата за класа над нивото, луд е просто думата за човек на злото, злото е просто преходният период към кокалестите ръце на Смърт, а ако знаеш той как танцува. Потропвам с пръсти и с крака, затворени очи, затворена душа. Главата ми е като разкачено куче от задната седалка на Фиат модел, не знам си коя и трета...
О да, да, даааа. Вече официално всички се набутаха в кабинета на Свети Петър, дали пък тоя пич не харесва оргиите?! Аз не ги харесвам, но пък Смърт е толкова заразителен, можеш да го гледаш как подскача на един крак и свири на въображаема китара докато наистина я чуваш. Смъртта е вилико нещо! U're monster!!!!!
Нананана, Смърт идва и ме дърпа за ръцете, изважда ме от унеса. Отново и отново, завинаги, пука ми за офиса. Имам си пропуск за чакалнята, друго не ми трябва. Пък и нали Смърт е с мен, поне си имам компания. Луда, луда, луда. Омръзна ми децата да ме сочат с пръст, омръзна ми да си затварям очите и да си представям как им чупя тоя пръст. Омръзна ми бабите да ме гледат с лоши очи, омръзна ми да затварям моите и да си представям как закусвам с тези очи. А Смърт ме върти в кръг сякаш съм любимата му коса, готов е да съкрати живота с мен, само не спирай да танцуваш в такта.
В главата ми е лудница! Кажете ми, че съм луда! С радост ще оближа думите ви, а после ще пратя Смърт да ви навести, може пък да осъзнаете колко е яко да си луд. Перкота!