Казват, че в живота е важно да спрем и да помиришем цветята. Опасявам се обаче, че всичко човешко в нас би погубило красотата на Wonderland. Вчера ви разказах за света на Смърт и неговият незабравим танц, днес ще ви разкажа за света скътан дълбоко във всяка глава. Безкрайната Wonderland...




Намери себе си в Wonderland... Ела при мен и отвори съзнанието си, до края на света, не забравяй това.
Можете ли да си представите, че земята не е кръгла, че няма гравитация и всички се движим във въздуха. Летим, вървим. Да си представите, че земята е плоско шахматно поле, а в долната му част няма нищо. Можете ли да си представите, че бутоните на клавиатурата са пиано и ние свирим една вечно неумираща музика. Можете ли да повярвате, че ние сме самата музика. И дрехите, и въздуха, и аромата, и безграничните цветове на Wonderland. Можете ли да видите отвъд мечтите си, отвъд сънищата си, отвъд бъдещето. Скъпи мои същества посипани с прах, света отвъд бъдещето е миналото, всичко, което трябва да направим е просто да се пренесем в него и да забравим, че сънуваме.
Под земята се крие свят неоткрит от нито едно човешко същество, свят притаен и скрит от всички очи. Свят пригоден да сбъдва мечти. Повярвайте ми мили мои, света е каляска препускаща вечно без жив впряг, всичко, което сънуваш е душата ти танцуваща върху шахматно поле, всичко, което мечтаеш е реалният свят. Не се събуждай, не заспивай, не затваряй очи, не отваряй сърцето си.
Можеш ли да си представиш, че не сме хора, не сме пешки, ходим по земята с краката във въздуха, а косата ни е провиснала през ръба на полето, нищо не може да ни спре. Не тук, не и сега, не в тази мечта. Wonderland в мястото във всяка глава, мястото от всяка книга, света във въображението на децата, който ние по-късно заключваме, дълбоко, скрито, широко. Отвори очи и не забравяй, наполовина луд. Всички сме луди, няма сега, няма тогава, нима е точно това. Света е просто забрава, пространство промито от разум. Затвори очи и виж цветята, не тези, които виждаш в градината. А тези, които разговарят с теб, наведи се и погали цветята, живота е просто миг. Просто война, не забравяй, не си спомняй. Не дишай, просто върви, някъде там отвъд е Wonderland и те очаква да си спомниш. Не се предавай.
Всяко живо същество и всяка малка клетка, всяка твоя крачка е пътят към мястото отвъд, към мястото в земята. Бяло-черно, черно-бяло, тичаме по безкрайното поле с глави в пространството, с изгубени представи, танцуваме с чудовищата от сънищата, с красивите принцеси и измислени коне. Водим войни и битки и загубени във този унес. Не отваряй очи, до края, не отваряй очи. Всичко тук е твое, не си спомняй, не забравяй. Докато света се разпада, можеш винаги да се върнеш в Wonderland, да намериш приятели и странни митични животни, да откриеш света наново, да пресъздадеш едно безценно, прекрасно, неумиращо място. Никога не се страхувай. Тук и сега, ще ти подам ръка.
Нека просто не забравиш за онова място, нека просто си спомниш. Никога не се връщай назад. Бъди това, което трябва да си. Така, както се чувстваш свободен, бъди птица или мишка или измамник, крадец, войн, боец, предател. Бъди този, който си в сънищата.
Магически цветя, заешки уши, животни с дрехи и забравените рицари. Доспехи в прах, загубени герои, разпилени коси по ръба на щастието. Усмивката на котка и едно момиче, мислиш ли, че беше Алиса? Въртим се в кръг докато не загубим съзнание, докато не пропаднем, докато не изпием отварата и се смалим, а после ядем кекс, за да пораснем. Не можеш да ме спреш, точно сега. Отдавна си в онази друга страна, заедно. В света на всичко, което познаваш, всичко, което си измислил. Бъди свободен безрасъден, спаси света. Спаси душата си, затвори очи, не ги отваряй в Wonderland, тичай, тичай колкото силно можеш. И не забравяй, не, не забравяй къде принадлежиш.

Защото ти си луд, напълно изперкал. Хлопа ти дъската до крайност, но нека ти кажа една тайна. Всички велики хора са малко луди....