Ако живота не беше толкова отвратителен къде щеше да бъде смисъла. Или просто казано, иска ми се да затворя очи, да си поема въздух да се взривя и заедно с мен да се взриви половината свят. Но това са си по-закътани части от мозъка ми, до който все още не ви е писано да имате достъп. Те са за най-болните фантастици...
Ще ви разкажа още един епизод под съпровода на ядосана музика, ако не искате да се пренесете в главата ми, спрете да четете сега, не обещавам, че ще бъде красиво!

Не виждам, не ми и трябва. Само го чувам, чувам как диша тежко, а пулса му препуска през главата ми така силно сякаш някой кърти баса си през ушните ми мембрани.
- Успокой се!! - крещя му - Така или иначе ще умреш...
Ако иска да ми каже нещо, сега е момента. Или по-скоро е прекалено зает да се разкайва какво е сторил в жалкият си живот. Но аз не искам това, искам да се разкайва, че някога е срещнал точно мен. И ще го накарам да го направи, само да не започва да пищи и да се лигави отново при вида на острието ми.
Не харесвам пистолетите, губят всичката тръпка на убийството, успяваш да чуеш само щракането на предпазителя, после е история и пропищелите ти уши. Прекалено бързо, прекалено правилно. Не, мерси. Старата школа работи с ножове. Ножа може да има хиляди приложения и характеристики пред оръжието от всякакъв клас. Острието не засича, не му пречи ако се намокри, може да се използва многократно и може дори да не убива. Само да измъчва. Може да дере кожа, да прави сериозни разрези, някой по-специални, да речем мачете могат да те освободят от крайник. Но пък защо, смъртта трябва да е красива. На кой му се ще да умре като грозен изкормен труп...
Ако започна да се отклонявам, предупредете ме.
Имам красива лъскава кола, скърцането на гумите при потегляне кара душата ти да се чувства като наркоман след доза. Няколко секунди по-късно мозъка ти слиза някъде в краката контролиращи педалите, а черепната кутия се запълва от адреналинов газ. Те го наричат автопилот. Ползвам бричката за отвличане, за разлика от Смърт, не разполагам с бял кон, нямам и коса, не ми и трябват, занаята се различава по инструментите. Имам си луксозно старо возило от 69-та и сак с ножове в багажника. Какво му трябва на човек...
По вечерните емисии на новините казват, че агресията била все нараждащ се проблем. Що не ми го ******.
Ако на този тук живота му се струва ценен, щеше да говори когато му беше времето. Щеше да пее, така както и Пресли не е пял през живота си. Не се чувствайте виновни, аз го убивам сега, преди това бяхте вие. Кой му пука кой е, дали е важен, дали има семейство. Той е просто една жалка мижитурка, която лежи в кръв в тъмното на пода на хладилен склад за месо. Така или иначе е прасе, точно тук му е мястото. Ще почистя като излизам, може и да го окача на някоя месарска кука, за удоволствие...
Тя ми е работата, тя е и удоволствието ми, за разлика от всички останали нещастни хорица на тази планета, които все се оплакват от работата си, точно като този тук. И те ще умрат, и той ще умре. Рано или късно всичко се връща, най-вече ако следиш Божите заповеди.
Когато човек се страхува за живота си е като малко куче, което се нас**а от страх в средата на килима ти. Няма особена разлика, точно тогава можеш да познаеш истинският човек, той няма да се лигави, да плаче и да целува краката ти. Ако си живял мръсно, ще умреш мръсно, по-добре да се примириш навреме.
Всеки ден някой ми казва, че умирането не е лесна работа, аз го правя да е лесно. Донякъде. За изцяло мое удоволствие. Или за чуждото. Всеки работи за пари. За шибаните хартийки, които контролират живота с мириса и вида си. Жалък народ сме, не заслужаваме да живеем. И този тук не заслужава.
Най-хубавото е когато има много кръв, когато всичката кръв се изцеди от тялото и трупа се вкочани остава приятно бяла кожа сякаш е била заскрежена в хладилник. Красива смърт, към това се стремим всички. Грозен живот, красива смърт.
- Сбогом, довиждане, ще се видим в отвъдното. Само ако има такова....