Nezzo

Това са части от вътрешната страна на вратата ми, единственото колоритно нещо в тая стая освен зелените стени. Дълго работих над нея и все още го правя, харесва ми да се будя събота сутрин и да гледам към нея, да размишлявам за красивият свят извън мен, за недостижимата мода, сексапилните хора, кралиците, красотата в огромните различия, промените в половете, ориентациите, дрехите, обувките, грима, настроението, емоцията, силното привличане. Но това няма да бъде завинаги така. Едва от година живея тук и никой не знае колко още време ще прекарам в тази стая, в тази сграда, в това положение. Не ми се иска и да знам. Но пък знам, няма да е много. По-малко от година ми остава докато живота ми не тръгне в някаква друга посока, за тази посока вече не знам и наистина не искам да знам. Човек, който обича да прави планове и да предопределя бъдещето си накрая остава с празни ръце. Това със сигурност го знам.
Възпитана съм да гледам много напред в бъдещето, но не го правя, това е една от абсолютно личните поправки, които съм направила върху личността си, гледам напред, но докъдето ми се иска. Нито повече, нито по-малко.
Svetla иска да знае мечтата ми, но тя и вие много добре знаете, че аз не мечтая. Но пък има неща, които искам в дългосрочен план, така че...


Искам когато остарея да си кажа, мамка му, аз наистина си изживях живота! Банално, да, но много по-различно смислово от останалите хора на тази планета. Противно на американската мечта (образование, работа, брак, деца), аз искам да изживея живота си по друг начин. Не желая да се образовам, за да се закотвя и да работя нещо по образованието си, не ща да уча за лекар и да стана лекар мамейки хората, не ща да  бъда, адвокат, строител, шофьор, ветеринар, кмет, президент, проститутка ако щете. Не искам смотана работа, за която ще съжалявам всеки ден до края на живота си, ще се будя всяка сутрин и ще се залъгвам, че днес ще бъде по-добър ден, по-добър от вчера! Не искам да се оженя за някой мухльо на 25 заради комплексите на майка му, че синчето й трябва вече да е женено, защото не поставя добро положение в бизнес средите си. Не ща да имам куп деца, които ще направят живота ми черен и ще съжалявам, че ги имам от този мъж и не мога да направя живота им щастлив защото всеки ден трябва да се смазвам от работа, за да има вечеря на масата. НЕ! НЕ! НЕ!

Искам да пътувам, да откривам, да не се влюбвам, да помагам, да участвам, да живея, да знам, че съм жива. Искам да участвам в нещо масово - протест, война, парад! Искам да отида в най-бедната държава и да осъзная, че моят живот е бил приказка пред този на хората там, въпреки, че не е. Искам да помогна на някой, който наистина се нуждае от помощ, да се уча от хората, от живота, не затворена между стените на университет, за който трябва да платя пари, които нямам, за да не науча нищо. Искам ако се разболея да има кой да стои до леглото ми и този някой да не е майка ми/баба ми, а хората, онези истински хора, които са готови да ти помогнат където и да отидеш. Искам да познавам такива хора. А, за да ги познаваш, трябва да си готов да ги приемеш, аз съм. Повече от всичко съм, за мен няма никакви граници, никакви расови принадлежности, никакви религиозни пречки, никакви полови различия. За мен човекът е човек и колкото по-атрактвен и смел е, толкова повече го уважавам. А аз мога да бъда опора, мога да този, който си поискам, мога да бъда до хората когато се изисква или не се изисква от мен. Искам да даря собствената си кръв, за някой, който се нуждае от нея. И ще го направя, само след два-три месеца, ще го направя! Както един човек, който много уважавам казва "...искам да направя всичко докато съм млад, докато мога всички тези неща, защото когато остарея няма да мога. Защото сега мога да си позволя всичко". И е прав, сега е времето за ексцентризма, за лудият живот, за препускането напред назад, да обираш погледите на хората по улицата с това кой си и какъв си. Не трябва да се вкарваш в стереотипа, не трябва да робуваш на правилата. Не.

Искам да направя живота си смислен и когато един ден срещна хората от миналото си и видя, че те са се заробили точно в този стереотип и са убили всички възможности за себе си да знам, че съм постъпила правилно. Искам сама да съм си господар. И вярвам, че това ще се случи с моят живот. Защото аз съм бунтар, изпитвам нужда да се бунтувам. Срещу пропиляният живот, срещу мизерията, срещу високомерността, срещу алчността. Майната им на шибаните богаташи, за никого няма опрощение. Парите може би купуват щастие, може би купуват възможности, може би купуват любов, но е временно. Това, което купуват парите, които не знаеш как да използваш е дрога, оръжия, смърт.

Направете сами равносметка на живота си и когато един ден сте толкова изнемощели, че не можете да станете от стола без някой да ви помогне да знаете, че това, което ви е на главата не е почивката ви от смотаният ви живот и че как точно сега ви се иска да скочите и да танцувате. Не, да знаете, че това ви се е случило след като сте направили всичко възможно. Изживели сте всеки ден на ръба.

Както казах, това не е мечта, по-скоро схема, напътствия, идеи. Някои от тези неща ще ми се случат, други не. Знам, че съдба има, но тя е контролируема. Докато не сте ослепели напълно и вярвате, че можете да контролирате живота си все още сте живи, след това се погребвате, собственоръчно!



Иска ми се да знам за какво си мечтае МаdWizard, личност, която уж е там, а всъщност не е, мистериозна работа, той винаги смело отклонява поканите ми (и не само моите), но съм сигурна, че е човешко същество, дори да си мечтае за голяма порция шоколад с фастъци, пак е мечтаене, надявам се да не ми откаже и този път. Определено искам да знам за какво си мечтае мъж ми Ирониика, за по-малко хлебарки или за перфектният мъж, може би перфектната вечеря или скъпо кабрио в дългосрочен план с лепенка на десният стоп "Луда кучка зад волана, внимание!". Чудя се за какво ли си мечтае Лени, как е душа в Испания времето? метаеш ли си да се върнеш или следващият път да отпътуваш за някъде другаде, Австралия, Тамбукту? Не мога да пропусна малката Коала, тя ми е мъглива зона, но трябва да знам за какво мечтае! Angie пък трябва да спре да си фантазира за Деп, защото от тук я виждам как й текат лигите, давай момиче, разкажи на хората какво е мечта (може и да споменеш какви неща ще направиш на гореспоменатата личност ако го срещнеш хммм, хммм)... Не може без Ondine, която чете Пратчет благодарение на мен, еее скъпа, мечтаеш си за по-добри плочки в Мола или по-голямо разнообразие, знам ли, да отидем на пазар в Париж, както се пееше в една голяма песен.
Не пропускам и Силви, тя сигурно си мечтае за някакви невъобразими неща, с които аз не съм много наясно, но пък ми е интересно да чуя! Мятам и към Nena, която си знае, че няма да ме сплаши лесно каквото и да напише, но може да изпостреля другите си читатели, така че да не експериментира много ;) И към (бившият) ми шеф, който май е прекалено зает с четенето на книги, за да се сети за личният си блог, нооо за това и аз го подсещам! Давай Ицо, ти си! Определено искам да чуя Nadinka и да знам как иска да образова децата си (ха-ха) и Пламито, която се върза на идеята ми за перфектният мъж, но го представи изцяло в нейн си стил.
И понеже в списъка се оказа, че има малко мъже, а така не може!! Мятам към геният Преславски, който ако каже, че си мечтае за сочни цицондри и секси бедра, ще метна нещо по него и настоящият ми шеф/според него не/ Владо, човек! не забравяй за какво си говорихме снощи, осроявай си позициите!
После към моята сладка Baby, която не знам къде се е запиляла, но много ми липсва!

Леле, колко много сте били! Ако съм пропуснала някого или е било умишлено, или не, извинете ме, но ако поне 5-ма от тия отговорят има голям шанс да стигне и до вас, така че не ме псувайте многоооо! :