От години си мечтая да даря кръв. Знам, че децата не си мечтаят за това, но аз... аз винаги съм го искала. Преди няколко години потърсих информация за кръводаряването и след като се оказа, че няма нито една причина да не мога да стана кръводарител си обещах, че веднага щом навърша 18 ще го направя.
Само Бог ми е свидетел през какво минах, но тази сутрин дори труп да имаше пред вратата това нямаше да ме спре. Излязох, отидох до болницата, всичко вече беше уредено. Единственият проблем беше, че имам проблемни вени и още в петък се бяхме договорили на начален опит. Само аз си знам колко ядосана бях за това, че желанието ми да даря беше безмерно, а щяха да ме спрат едни глупави вени.
Екипа беше шашнат първо от това, че дарявам безвъзмездно. Всеки на когото казах ме гледаше тъпо. А първата сестра ме погледна и ми каза "Мина много време откакто някой даряваше кръв доброволно..."
Тази сутрин прекарах над два часа в кръводарителният център, което изобщо не е нормалното време, но аз бях жесток случай. След над половин час търсене на подходяща вена, станах донор. Това беше едно от най-великите неща, които съм правила в живота си. Целият екип се държеше направо невероятно с мен, размивахме се със сестрите и другите кръводарители, разправяхме си шеги, говорихме си за плазми, пържоли и пари. Единият дори каза, че ще ме вземе за снаха, а думите му когато ставаше от леглото и ме погледна бяха "Кво става бе, герой...". Това бяха думите, които означаваха толкова много за мен, колкото нито една от всички останали думи, които чуваме всеки ден...
След милион команди, стани, седни, легни и тъпкане със шоколад и кола и бисквити, много ама много благодаря на едната сестра, която през цялото време беше до мен и ми мереше пулса и кръвното и какво ли не.
Никога не съм срещала по-невероятен екип, бяха страшно мили, отворени и грижовни. Без малко да се изнеса от стаята точно когато ми вадеха иглата, но се разминахме накосъм. Това, което много ясно си спомням от онзи момент освен ужасното изтръпване на зъбите бе три медицински сестри над мен, всяка ми вика нещо различно. Едната викаше "Дишай дълбоко" другата "Гледай ме в очите! Гледай ме в очите!", а третата вадеше иглата и каза "Това беше, браво!". Но това на вас няма да ви се случи!
Хубавата изненада беше, че има доста кръводарители, въпреки че всички даряват за нечии операции, имаше много млади хора. И всички, които минаха когато аз бях там бяха кръводарители за първи път. Гледах ги и мога да ви кажа, че при всеки беше строго индивидуално. Някои изохкваха при забиването на иглата, други си мълчаха прекалено много. Имаше от най младите (мен), до най-старите (един дядо, който дори се усмихваше като го бодяха).
Уви явно безвъзмездното кръводаряване е нещо наистина рядко срещано. И мисля, че за това всички се държаха толкова готино с мен, но не беше точно така. Няма да ви призовавам да дарите кръв, не. Това е строго индивидуално решение. Това, което изключително много ме подразни в българската психика беше, че всеки, който разбереше какво съм правила ме питаше "Платиха ли ти?"
Приятели... или тези, които останахте. Винаги можем да променим заглавието на "Кръвта НИ е живот". Кръводаряването е почти безболезнено, дарявате 410мл от кръвта си за някой, който се нуждае повече от нея. И без това имате средно 5 литра в себе си, не се стискайте. И най-важното - е БЕЗВЪЗМЕЗДНО!
Поздрави!
Само силен човек може да го направи!
Браво!
Имам, по-точно имах почетна значка за 15 кръводарявания в периода 1976- 1988г(безвъзмездно - даваха купон за безплатен обяд в стола с една бира и един шоколад) При честите жилищни премествания след това се загуби някъде, но това не е важно :)
---
А след многото правени ми операции тия трепети и вълнения около убожданията ме развеселяват :)
Обожавам гледната ти точка към всичко, което съм намерила тук!
Ще ми се да ти стисна ръката!
Nezzo, мога само да те поздравя!
За първи път дадох също месеци преди бала, продължих в студентските години активно. Сега, за съжаление вече имам противопоказания и не мога да дам, дори да се наложи да спася някого.
Дано има повече хора като теб и какво да ви стимулира.
Минах по гадния път да събирам повече от 30 дози и когато близките и приятелите не стигаха, плащахме на роми, прехранващи се с това.
Прекалено много се вълнувам, за да словозлоупотребявам тук! ^^
@Amazonka
Благодаря ти :) Явно наистина имам някаква странна причина щом всички не можеха да приемат доброволното ми даряване.
@Кръстю
Това твое подценяване пак ще те вкара в онова гадно блато...
Но пък нали, няма нещо, което ти вече не си направил...
@Плами
Рядко те виждам да коментираш тук, но тези думи определено значат много :)
@Златина
Само да е лявата :D Радвам се, че ти се иска. Никой днес не се сети дори да ми каже браво, всички просто ме гледаха тъпо и ми се чудеха.
@Точка
Благодаря и на теб мила :) А ромите ги знам, мен дори ми предложиха да купят кръвта ми...
@Бейби
с теб май се разбрахме :D
Не съм раждал :)
Това и да искаш не можеш да го направиш.
:) Браво, мраво, чушки. Не знам дали ме броиш за човек, по-добре да не ме. Не знам дали пишеш съзнателно 100% от думите и за да направиш колкото се може по-силна и въздействаща публикацията.
Мен това "Всеки на когото казах ме гледаше тъпо." малко ме обиди... Все тая.
:D Честито първо, безвъзмездно кръводаряване!
Ама ти наистина си интересна птичка :)
Аз отдавна искам да стана кръводарител, но все не стигам дотам. Не съм сигурна дали отговарям на условията, с ниско кръвно съм, а и при взимане на венозна кръв се замайвам от ужас .... (срам!)
@Кръстю
Това е. Възрастта не те прави по-умен от всеки от нас. Или използваш грешни термини или си на грешен път.
@Ей, Мартини...
Ама всички наистина ме гледаха тъпо.. след кръводаряването, преди това май никой не ме вземаше на сериозно.
@Мод
При такива критерии няма да можеш да станеш кръводарител. Ниско и високо кръвно въобще не ги приемат, както и анемичните... връщат ги от вратата.
Много похвално, Nezzo!
Радвам се, че има хора като теб. :)
Аз съм с ниско кръвно и припадам абсолютно всеки път когато ми вземат кръв от вената. :)
Да спомена само един случай, в който аз - в напреднала бременност сядам на стола и предупреждавам сестрата, че ми става лошо. Не за друго, ами ме беше страх, че ако припадна пак мога да навредя на бебето.
Съответно оная патка се държа толко грубо, като ли аз раздавам някакви капризи, разбираш ли...
Не проумявам как допускат такива хора да работят нещо, за което нямат...как беше...призвание...
Хубав ден, Nezzo!
:)
Добряк и Кръстю, избивайте комплексите за малките си пишки някъде другаде.