Quos или просто Влад за мен е страшно талантлив фотограф, когото много уважавам и който ме вдъхновява непрекъснато. Често ме кара да оставам с отворена уста след някоя негова изява, понякога ме кара да го хвърлям в критика, но сами ще разберете това когато видите на какво е способен. Срещнах Влад преди няколко месеца в Ние снимаме, грабна ми вниманието от самото начало и по-късно осъзнах, че той е не само пекан фотограф, но и страхотен човек, радвам се че проекта ни запозна дори и нещата да се промениха след това. Можете да го следите постоянно в личният му блог, който ще ви сервира страхотни снимки може би не непрекъснато, но достатъчно да витае красива слънчева мъгла в главата ви до следващият път.
Едно лилаво бомбе по-късно и Влад сяда от другата страна на масата ми за виртуално кафе и ме застрелва с първата си изцепка. Направо от упор ми изтърсва "Аре, ще ме почваш ли"...
И аз го почвам, какво да го правя.
Първоначално си мисля да го карам през просото, но после ми хрумва да започна от самото начало на началата и го обстрелвам с въпроса "Любим спомен от детството?"
А той разбира се дори не казва гък и отговаря послушно.
Голямата ваканция, която прекарвах на село при баба и дядо. Бяха незабравими мигове. Ако мога да върна времето назад, бих искал пак да съм там.
Помниш ли първото просветление за това, че искаш да снимаш?
Бяхме на море с нашите, баща ми ми даде една Смена 8М. Снимах ги с майка ми, имаше някаква тръпка, когато погледнах през визьора. Светът беше друг.
Питам го на колко беше, но той ми се измъква с отговора, че не помни. После обаче май му просветва и ми казва "Не повече от 4-5 клас"
Кога сам си купи фотоапарат?
Хм. Доста по късно, вече бях в техникум. Беше немски, мисля че Piko / не съм много сигурен /. Интерестното е че работи със специални ленти, те имат само 24 пози. по-малки са от стандартните, които са 36.
Много ми е любопитно, много искам да знам и го питам "И фотографията остана в теб и до днес?"
Явно се е таяла вътре в мен, защото до преди няколко години не бях толкова запален. След този апарат имах един Никон и после Канон, и двата с ленти, но без сменяема оптика.
^^За къде и без любимата му песен...
В тази връзка, кажи ми, какво те вдъхновява?
Много неща. От малко листо застанало нестандартно или по-точно не на място до красива жена, пейзажи, небе...всичко. Няма нещо определено.
Знам, че искаш, но готов ли си да направиш хобито професия? Не говорим за способности, психически готов ли си да превърнеш удоволствието в задължение?
Дали съм готов...хм, мисля че не. Има още доста да науча, за сега ще остане само хоби.
И в това се учиш непрекъснато, но ако просто не ти идва отвътре, дори с учене не можеш да го постигнеш. Откровени ли са другите към теб когато оценяват работите ти?
Малко са тези които казват това което мислят или по точно са малко тези, които знаят каква трябва да е снимката. Да кажат например композицията куца или тая лампа по средата разваля цялата снимка (намига ми, това беше моя изцепка). Повечето казват "много хубава снимка" или "абе нещо й има, като нарисувана стои". Членувам в един форум, но там също критиката не е градивна, ако не става снимката директно я скриват от общата галерия.
Кофти, срещал ли си грубо неодобрение или ядна критика?
Разбира се. Дори в началото протестирах, исках да ми обяснят какво точно куца на дадена снимка, после разбрах че няма смисъл, те се мислят за богове, а ние просто щракаме.
Значи не се смяташ за про?
Не. Определено не.
При мен музиката и фотографията вървят ръка за ръка, при теб така ли е?
Определено и при мен е така, аз без музика не мога. Тя е първата ми голяма любов.
"И последната" се шегувам аз.
Въпреки всичко, ти не си само един обектив и две очи, кажи ми какво друго обичаш да правиш?
Хм. Много неща: обичам да пътувам - много. Обичам хубавата кухня, не само българската, обичам да се наслаждавам на хубавите неща. Не мога да не погледна красива жена, която минава покрай мен, но никога не се обръщам след нея...колкото и да си заслужава.
Защо? (направо съм потресена :D)
От една страна не е прилично, а имам гордост. Не се имам за простак, който ще подсвирква и зяпа.
"Брей, брей!" - направо констатирам аз...
Спирам да те измъчвам, кажи ми нещо за себе си през твоите очи?!
Наскоро една много добра моя приятелка ми каза, че в миналото съм бил член на някакво бяло братство и затова сега ми е трудно да приема света такъв, какъвто е. Все търся нещо различно.
Направо ме убиваш, да не знаеш кое е бялото братство!...
Следва малко теглене на локуми за братството и последният ми въпрос към Влад.
Последни думи, можеш да ги използваш и ако мислиш, че има въпрос, които не съм ти задала?
"Какво не бих снимал?"
Болката у хората, има неща, които не могат да се изразят със една снимка, а според мен и не бива...
:-) Хей! Аз пък не съм виждала други да са правили интервюта (освен теб и мен), но щом казваш, че са популярни! ;-) Хубаво ви се е получило, хора! Забавлявайте се и откривайте красивоо навсякъде! ^^(y)