Сега е една от онези вечери, чувам как музиката се пропива като фон около мен. На пропитата тиха светлина, какво клише, каква убита златна поквара. Приятен мъжки глас пее текст, който не различавам. Усещам гланца върху устните си, приятният му аромат. Усещам студените си пръсти, който странно се докосват до нечия кожа. Мирише на мандарини. Този мой ужасен навик, но ми мирише на свобода, на желание, на страст. Музиката е бавна и бърза, приятна и унасяща. Кара тялото ти да се движи в бавен ориенталски танц, дори и да не го можеш. А аз го мога, музиката е в мен, тя е част от мен.
Знам, че той е там и ме чака, но не бързам. За първи път в живота си не е важно да бързам, ежедневието може само да гледа нахално през заледения прозорец и да завижда. Да, да завижда. Какъв е тази нощ? Или по-точно кой е? Перфектният или поредният. Онзи, с красивите сини очи и дълго тяло, който има усмивка караща дори майките в чакалнята да се топят, "но той е само младеж!", "но тренира каяк!". Или онзи с тъмната кожа и черни очи, онзи на пръв поглед нищо особено, но с толкова гореща кръв, че просто я виждаш през кожата му. Знаеш, че той е.
Онзи с красиви изпъкнали устни, който изглежда страстно с цигара. Или пича с леко набола брада. Русият, онзи същият, който ме гледа и имам чувството, че не ме вижда.
Не е от значение.
Всички са еднакви в края на времето. Всички са един и същ и същият е едновременно всички. Мирише и на малко парфюм, едва доловимо. Усещам странна трепкаща топлина по върха на кожата си, не ми е горещо, не изгарям. Само го чувствам. Понякога го сънувам, всеки път е различен. Понякога е целият черен, дори силуета му липсва. На сутринта си спомням само части докосвания и нечии устни. Понякога е млад, прекалено млад, но сладък по свое му. Умен и чаровен, той се интересува от други неща. Понякога  страстен, горещ, всичко е един момент, в който се опитваш да достигнеш другия и знаеш, че това ще ти се изплъзне. Но в действителност... там е само един. Един с много лица.



55? Да, това е числото на покварата. Числото на лицемерието, това аз създадох, вие подпомогнахте. Всеки изминал ден се издигам, но нека днес е 55. Нека е.