Днес е неофициалният ден да завършиш последната си година в училище. Днес е ден, в който си говорим за три пияни момчета, които влачат контейнер за боклук по улицата в 4 сутринта, днес е ден да станем рано като за последен път. И толкова. Днес е сряда.


Днес не е нито "чао", нито "довиждане", нито "до скоро". Днес е още един ден да се кълнем и псуваме, да се мразим в червата и проклинаме. Още един ден от грозният затвор, който няма край. Днес е сутрин, в която да погледнеш през прозореца след като станеш и да видиш как тежка мъгла виси над близките сгради, по-късно да вдигнеш очи и да видиш как тя се приближава към теб, бързо и тежко, озъбена и готова да те погълне. Не се чува нито един човешки стон, нито един двигател на кола. Светът е свършил, ти си сам, няма други.


Днес е ден да не поглеждаш назад и да не се примиряваш. Днес е ден да кажеш, че има и утре. А утре - утре ще е ден за нещо друго. Само дето няма да е същото. От неизвестността ти настръхва косата, но е като при всеки първи път. Караш през просото. Ако имаш книжка.

Днес е сряда. Ден да наведем глави и помълчим. И всичко пак да си е същото.