Can't you see! The shine in their eyes, the smile on their faces! So, so beautiful little freaks. Shining from inside, making every day adventure, living not by the rules but by the law of fun!
My full respect.

Как да не е така, че всяка сутрин да се будим в една и съща лудница и всеки ден да не можем да я приемем. Какви хора ще трябва да сме, за да не видим красотата в нея, нейният огромен толкова сладък чар, който ни облива от всякъде.
Forever young.
И защо умишлено трябва да затваряме очите си за всички млади откачени тинейджъри, студенти, работещи хлапета. Ние всички сме едно. И всички сме луди, напълно загубили представата си за всичко. И само ни се живее. Няма друг вариант.
Може би сутрин ставаме и се обличаме за училище, пушим преди лекции, отиваме на глупавата работа, която работим за нищо пари. Може би дори завиваме някого сутрин. Но както и да изглеждаме отвън, отвътре сме еднакви и можеш да ни разпознаеш по красотата, която излъчваме. Онази уникалност, която не можеш да видиш в никого друг и не можеш да спреш да гледаш защото не можеш да повярваш, че не си ни виждал преди.
Може външно и да не ни личи, често сме аусайдери прецакани от другите и от живота, но имаш ли шанса, смелостта и човечността да ни попиташ кои сме, ще откриш едни от най-великите хора, които ще те научат на най-великите уроци, които живота никога няма да ти даде.
Може пък и да ни личи. Може да носим откачените си коси, татуировките да танцуват по кожите ни, обеци да проблясват, да говорим странно, да се държим като шутове, често ще припадате от смях до нас. Само трябва да отворите душите си. И очите си, драги.
Често още в началото ще забележите, че тази красота, която притежаваме отсъства във всеки друг човек, тя идва от самите нас. От нас, когото имаме публика, имаме пред кого да изнесем представление, имаме поне един приятел за акомпанимент до нас. От нас, дори когато просто стоим до вас и правим нищо. От нас, дори когато ви говорим и извършваме някакво минимално действие. Ще я забележите и когато се усмихваме и когато мълчим, сякаш кожата ни гори с вътрешен блясък.
Понякога, драги зрители ни съдите и си казвате "пф, пиани лекета", но не сме. Рядко ни трябва да употребяваме алкохол, за да създадем най-добрата атмосфера, за да се забавляваме и да прекрачим границата на човешкото въздържание. Да се смеем, бием, лиготим, говорим глупости, извършваме глупости!
Ние създаваме спомени, зрители. Най-добрите в живота ни. Ако ни забраните да го направим, последствията ще са пагубни.