Ръцете горе!
Предайте се!
Да преразгледаме обжалванията. Една секси адвокатка с изпаднал от кока й червен кичур се приближава до мен захапала краят на молива си. Сънувам ли тази прекрасна бемка на 13 градуса над горната й кървава устна. И всичко, което жадните ми очи виждат под този строг, строг, сив костюм, нима е празник или жадната вечеря, която ме облива когато затворя с удоволствие очи.
А зад секси адвокатката, жена - в красива тога - съдията. Секси, руса, с тен за двама ни. Ще ме съди или пък ще ме обича, както и мъже във тежък грим слезли от стъклената повърхност на запален дървен бар в някои клуб. Клоуни в собствените си кожи, преоблечени като себе си влечуги, залата е пълна с тях. Мигат наобратно, кривят глави и са готови да ме съдят. Съдия и адвокати водят дяволската битка, обстрелват се и заливат се с кофи огън. Що за грешен сън.
А ето го и журито, сбирщина от тайни призовани порномани, престарели бабки киноманки, няколко млади нимфоманки и на последният ред един хамелион. Мига той и ми се плези, присвивам очи към него и го виждам как озърта се в кого да се превърне и в един миг скача над останалите и имитира адвокати, злосторници, престъпници. А после президента химн запява и залата на коленете си се изправя. Някой вади Библия и ме моли да се закълна в нещо, което няма да се случи. А после думите се трансформират и пред мен стои униформен, кълнещ ми се да спазва законите и да спазва законите, и да спаз....
Какво, се питам аз. В кое предверие на ада се намирам и що за изперкал сценарист е този. Моля, искам поправки в сценария!
Уж обръщам се да избягам от този цирк върху нагорещен тиган, оказвам се приклещен от съдия и адвокатка, секси руса, гореща червенокоса, двете започват да се събличат. И пуф, сякаш ме няма, едната целува другата. Пъха дългият си розов език между устните на блондинката и сякаш бърка чак в стомаха й, гърча устни от отвръщение. Русата я хваща жадно и дере красивата и кожа с нокти, след нея остават кървави следи. Двете се поглъщат, червенокосата, хваща силно косата на блондинката и я дърпа, и какво по дяволите - перука! А отдолу мъж. Грозен, уродлив, мъж с гърди.
Мигам, затварям очи и пред мен два дракона, един червен, един черен. И в залата тишина, сякаш всички са онемели, слепи, глухи. Пристъпват към мен и дългите им уродливи езици се спускат към мен. Притискам се към стената изкована от дърво и се моля, моля се и в Библията, и в Осама и в централната емисия новини. Моля ви се, моля ви!
Отварям плахо око да видя в кое предверие се намирам този път и пред мен празна зала. Опустелите седалки, захвърлените тоги, куфарчета разпилени, листи, доказателства и химикали. И една течност облива пода сякаш вървя по вода, но е по-тъмна, по-гъста... залепва за обувките ми. Мамка му, това е... КРЪВ.
Моля ви, НЯКОЙ ДА МЕ СЪБУДИ!