Хей, на този господин не му ли се току що ... озъби усмивката... не, забрави. Сторило ми се е! И тази повърхност май не беше толкова равна, а. Как ти се струва, нямаше ли нещо нередно в онази закуска, която закусвахме. А ти не си ли мислиш това, което и аз? Ама да обираме, разбира се! Я, момент, това куче ме гледа злобно, ама виж колко е сладичко.
Вещици.
И малко поп за вкус.
Да, да, с расото моля!
Опаковайте ми го за вкъщи, ще си правя екзорсизъм.

Усмихни се, по дяволите! Толкова си красив когато се смееш... е... в случай, че си красив по принцип де. Как е, виждаш ли любовни отвари в огледалото и пиеш ли вода от канала на закуска или си вкарваш малка доза венозно настроение, а после спиш ли, спиш. Проспиваш. Я погледни наляво - о, по дяволите, това е двупосочна улица! Упс.
Моите най-съболезнопослания, казвате той бил прекрасен човек, така беше. И много умен, сигурно.. май така беше. "И щастлив дядо" - о, супер. Чакайте, какво! О, мамка му, пак обърках погребението...
Тази рокля ми убива в чупките.
Кой?
Ами... Всичките!
И малко дантела и тафтан за вкус, записахте ли добре. И ръкавиците и плътно облечените колене. Момент, момент, да си допрочета списанието, тази секс статия казва, че трябва да се наслаждавам на тантрището на мъжа до мен. Нека помисля, върни се след малко.
Нали знаете, че няма мъже до мен! На коя вселена съм бе, хора, тук дори не могат да си прекарват добре. Шегувах се, шегувах се, здрависвам се.
Приятно ми е, аз съм... Шегувах се, по дяволите!
И Мехмед съм и Али, и гладен вълк по домашни чехли. Ффф, сбърках приказката, а тя ме пита как съм щяла да изродя вълка. Цезаро, ли предпочитате или да се родите наново? През вълчо дулу. Малки деца ли? Къде ги видяхте?
О, тия сладки, ненагледни темерутчета тук ли. О дааа, да, любов от пръв поглед, несъмнено! А как да не обожавам бебета да ми врещят по четири сутринта след тежък ден, наболял от секс. Като мелодията ми за събуждане е, радост за боксовата ми круша рано сутрин. И стените дрънчат ли, дрънчат. Абе това вашето бебе ще е следващият Джони Кеш!
Ненагледна красота за очите ми, сироп за душата ми и малко коктеили от вода от кранчетата, та да прекарам тежкият ден. Леле как хваща, след чаша и летя във котлено-каменната ера, зъбите ми скърцат, душата ми скимпи, блус на четири чашки и суинг до зори. И вестници, вестници, заточени в дълбокият свят на мастилото докосващо нежната им повърхност, наскверняващо тяхната същност с тежкият си удар, липсата си на нежно поведение и мръсната си уста. Не ви ли е срам да целувате майка си с нея?
Системата казва, че място нямало в лудниците.
Системата казва, че затворите били препълнени с невинни.
Баща ми пък казва, че всички пътища водят... в гробището!

Я си светнете лампата, вие сте нормални... как спите нощем.