 |
| Специален поздрав за Иви a.k.a. Segmadis, както и за Джо a.k.a. Eeyoree |
Ех, Коралайн, Коралайн...
Или Ана, любима и после едни красиви очи. И девет години назад история пренареждаме, и се смеем, и вярваме и се подреждаме. За по-напред и по-назад нещата са непроменливата стойност. Величина от различно участие, константа с точни намерения, математика на един откраднат поглед с приведени в крива очи, от точката до другата точка и помежду им. И някакви напълно грешни намерения породени от лъжливи уточнения, неразбрани "ако" и "дали" и после погребани на 5 метра мечти. И вертикални проекции на съществуващото само в хоризонтални системи, и тракащи, скърцащи, изоставащи кокали напреднали в нищото и със сантиметър предвижвайки се. Поклащащи, усмихващи се, така различни и после така еднакви, така загубили надежда, вяра и сила.
И назад, назад, назад - през целият път само назад. Подкрепяйки те от двете страни, инвалид, пред нечии чужди радости. Прочувствено, дълбоко и скръбно, лъжи и лъжи и лъжи. И после въпроса "защо аз казах това" или "защо заслужих" и така нататък. Пътуващи вярвания, знания и впечатления. Откраднати мигове на твоето потенциално щастие, заместени от пълната празнота на абсолютната константа нещастие. И матрици изнизани от потенциални предатели, умножени, разделени, докарани в математически нулички по някакви си триъгълни проекции. Пирамидки, означения, гръцките азбуки и гадният поглед преместващ се от теб на другият и обратно.
Трябва да се чувстваш красив днес, обнадежден, отворен и светъл. Различен, лек, така лек, че и другите да забележат. Креативно настроен, заредено оръдие. Или да си някъде, отсреща, на русите мигли, съвсем зад зелените очи на онзи индивид, да мигаш с него и да се бориш със себе си. Остава само да се бориш със себе си в моментите когато е тъмно.
Аh, you're back! ^^
Прекраснице, липсваше ми това ти писане! :-*
Чета, чета и мигам любов насреща ти! Заредено оръдия съм иии... стрелям! ;-)
Yes, darling, I'm back! For the hell good or worse.
А писането, знаеш, че то винаги е било в мен ;)
Картинката е страшна! Благодаря и за поздрава:), но продължавам да твърдя, че напоследък си станала малко мрачна и поемаш единствено отрицателните емоции. Това не е хубаво за сърцето, може да ти докара инфаркт на 20. Освен това бръчките на мозъка се изглаждат, за сметка на тези на лицето, които започват да си личат все повече и повече. (Не ми се сърди ама малко си заприличала на хейтър.) Давай го по олекотено и ще видиш, че живота ще върви по-гладко (и сладко) от когато и да е било. Лъжите ще секнат, предателите ще изчезнат, проекциите ще се стопят и на тяхно място ще остане единствено реалността. Да забравиш понякога е правилното решение ...