19'11

Красотата не е относително понятие, не и в света, в който живеем.
Тези, които никога нищичко не могат да изразят си служат с най-лесното измъкване "това не може да се обясни с думи". Измишльотини. Всичко може да се опише с думи, с извинение за бедността на речника ви, мързела или липсата на ясно усещане не означават, че нещо не може да се опише. Всичко може да бъде описано и представено в писмена форма. Или знаеш как да го направиш или не.
Какво правиш когато мълчиш? Или си забравил да извършваш която и да е от тези функции? Забравил си какво е да стоиш на място, да си с някой друг, да не можеш да му кажеш дума. Забравил си, че си толкова забравил, че освен говоренето единственият начин да промениш нещата е да скочиш на другия.
Гладът така ни е погубил, превърнал ни е в прости, отвращаващи, първобитни животни. А се мислим за велик организъм. Най-великият. И какво толкова ни прави велики, това, че сме погубили целият си разум и успехи и се връщаме към животинското непрекъснато?!

Една приспивна песен разнася се над закъснелите ни вечери, милиони интриги на провал обречени. Тихо рокът се влива във вените, кръвта изтича, изтичат проблемите. Преобразяваме се в много блясък и скрити зад грим и помпозност, оседлаваме демоничните си коне с черепни кухини вместо очи и яздим до пълният край, до самото забвение. Малко по малко изчезват и чувството и времето, и усещанията, и болката, и спомените. Всичко заличено едно след друго отпада и се изгубва в златният прах. Потрепва в размазaният фон на пространството, а после болезненият шум от загубеното, изпуснатото, пречупеното. Пресягаме се за да хванем този момент, да го задържим и да го обичаме, да го преповтаряме непрекъснато в главата си. Да се връщаме и да помним все така живо картините, аромата, който се пропи в косата ми, допира, който забравях все по-силно с всяка секунда опит да се върна, избледняването на изгрева. Прокънтя неговата сивота, избледня в нюанса на синьото и накрая се изгуби в пълната празнина. О, толкова много ли искам, да се върна, да поставя тялото си в същият градус, просто да стоя и да гледам, да усещам, друго не искам. Да се насладя отново на този момент. Така бързо осъзнаваме, а така бързо се предаваме, намираме се на върха на успеха си.