Еднакви ли сме или напълно се различаваме? Кои наистина са нещата, които ни държат заедно.
Дай ми отговорите на тези въпроси, само за това те моля. Но не получавам отговор, нито бегъл знак на знание. Кога познанието напусна и мен и прибягнах до услугите на другите. Виждаш ли димът, който излиза от мен, отражението на душата ми изрисувана с мастилото пропито в кожата, метала по пръстите и в кожата, дългата лилава коса. Стреса, който предизвиквам у хората. Виждаш ли това у мен или виждаш дявол без рога. Червената ми кожа на божий син заробен в ада. И аз някога като теб била съм чист организъм. Преди да започна да се бия, да троша глави, още преди да вкуся собствената си кръв от разбитите ми устни. Някога преди когато ставах от леглото и плачех цяла сутрин изминавайки нечовешкият път до училище пеша. Сама. Виждаш ли образа, който градя, как съставям дълбокото на повърхността. Как се превръщам в отражение на себе си, виждаш ли лицето на доверието.
Вярваш ли ми. Смееш ли, наистина.
Всичко направи, но не ми вярвай. Не оставяй живота си в ръцете ми, не оставяй светият си тупкащ орган под моята стража, може да ми доскучае. Не прави грешки когато си около мен. Нима не виждаш, всичко това е преработената версия. Компютърният плъх във мен крещи като лабораторна мишка. Ще разглобя душата ти на съставните й части, поставяйки платка до платка, болт до болт. А после ще забравя как да те сглобя. Ще те създам отново, индивид, различен, обезобразен. Такъв като мен. Прероден в торнадото от спомени, черни на хиляди фонове. Няма да си изпитал по-хубаво от това. Очернен - истински, намразил оптимизма - реалист. Ще трябва, копеле, да ми благодариш.
А ти виждаш само черен дим във думата спомен, ще започна рими и рап да редя за всеки твой стон. Наричай ме както пожелаеш, дали съм Дева Мария или демон с лице изкривено, с димната си кожа пълзя по теб, увивам се около греховете ти. Толкова зависим да видиш нормалното. Овчица сред стадо овце - бял, спокоен, реален. Толкова чист и така недокоснат, а аз точа лиги, точа своята наваха докато спиш и гледам дългите ти мигли. Повдигам брадичка и какво ти мисля, хлапе, какво ти мисля.
Не ме гледай когато ти се усмихвам, тогава най-страшното присъства. Групата психота не спират да рисуват във главата ми, имам ги от всичките - музиканти и танцьори, гангстери и стриптизьори. Сякаш се събличам и после неговата кожа обличам. Не е толкова трудно като си го помислиш. Дали съм нравствен образ вързал косата си високо и нося шапка и червилото по устните ми лепне от черешовият аромат и басът ме преследва. Какво виждаш в мен точно сега, когато нямам грим и ме събуждаш в леглото защото сме се успали, усещаш тръпката, че си се събудил на сантиметри от мен. Какво виждаш в мен предната вечер когато унасяш се прегърнал ме сякаш съм твоят спасителен сал, а аз дрезгаво нашепвам ти истории опряла буза в топлото ти рамо. Човешко същество, нали.
Просто едно момиче, което нахлу в живота ти и го разруши. Съсипа всяка представа за нормален скучен живот и предълга любовна връзка. Едно момиче, което видя с изгрева на един ден, който опитваш се да се излъжеш - не си спомняш. О, помниш я толкова добре. Тази красота отпуснала глава на рамото ти, дългата й коса разпиляна по теб и черният грим натежал на очите й, огромните мигли, в който се взираше. Помниш ли колко искаше да я целунеш.
Обичаш я, хлапе. Както наркоман обича дозата. Обичаш я въпреки целият кошмар, който я преследва като сянка, въпреки веригите, които носи по себе си, въпреки товара, които мъкне с мазохистично удоволствие. Обичаш как говори, обичаш трапчинката на лявата й буза, търсиш очите й. Но си идеалист, хлапе. Страхуваш се, че това чудовище в леглото ти ще се събуди и ще те помете.
И по-добре се страхувай.
Страхуваш се, че тази дрога ще се окаже твърде силна за теб и ще те погуби. Толкова те е страх, че това екзотично, мрачно, дяволско изчадие ще е над теб. А толкова сладко и силно искаш да се превърне в част от живота ти. Да я опитомиш, да я имаш за себе си след като никой наистина не я е имал. Да имаш шанса и правото да я докосваш, целуваш непрекъснато, да я наложиш над другите. Искаш я, нали. Виждам го в очите ти. Душата ти гори, хлапе.
Душата ти гори!