Come and be my best.
Кълна ти се, строши главата си в стена. Хиляди пъти се изправяй, за да паднеш отново. И хиляди пъти после се надсмивай. Злобарствай, клюкарствай, предавай и руши. Съсипи основите и на невинните сипи. Предай се, за да усетиш чувството, а после излъжи. Спомни си и най-сладкото и най-горчивото. Годините са прелетели покрай теб, живеейки. Дишайки през собствените си пори. Но сега искам едно от теб. Едно, което търсиш като дрогата, която поддържа те. Едно, което те разочарова, разбива те. Белите ти дробове пълни с моят дим и душата ти почерняла от моята болка. Всеки път когато прегръщаш ме и си мълчиш. Хиляди неизречени "обичам те" и на хиляди хора няма да простиш. Знам, че те има защото си там. Знам, че те има защото съм сам.
А кой друг по-добре от теб ще ми услужва. Ритник в задника, крясъци, псувни и малко нужда. Кажи ми когато греша, мълчи, когато съм прав. По дяволите, удари ме когато страдам. Нужда имам и нуждата задоволявам. Така безплътно, егоистично, силно, садистично, така сладко сексуално и много интимно искам да съм с душата ти. Най-святото да имам и да го стискам. Силно до себе си да те притискам. Без за миг да се завърна, докато дните изминават. Чувствам, че си там. И за теб ще се обърна.
Присъстваш сега и ме лишаваш от себе си когато те искам. Отнемаш ми всяка надежда, всяко сломение превръщаш в светото ми наказание. Мазохистично превъртам в душата си фактите и те виждам как около мен се обгръщаш. Сякаш от огъня, който гъделичка лицето и раменете ми.  Знам, че чувстваш. Знам, че мастилото мърда под кожата ти като жива шипеста риба. Знам, че изпитваш огъня в пръстите си и тази човешка болест стяга сърцето ти. Знам какво обичаш и какво мразиш, знам, че прекарах половината си живот учейки и все още вреш носа ми в учебниците.
Но вече знам толкова много. Научих толкова трудно. Толкова катран се изля върху мен, а трябваше ли? - питам аз със поглед. Трябваше! - ми отговаря твърдо тя. И съди ме когато се препъвам и подкрепя ме когато продължавам. И за момент ще спреш, за да се завърнеш пак! - я чувам да шепти, а светлината в мен кипи. Прогаря ясните ми представи и съмнението опъва дългите си крака върху масата. Засадило се е копелето на трапезата ни, наблюдава ни опрял връхчета на пръсти и само сипва. Сипва и ни се усмихва. Успява ли?
Успява. Все още ни хваща и ни удря главите една в друга. Дрънчи и после смях настъпва, докато ада на се отвори и се изправим заедно срещу него. От баса ухото ми кърви, хиляди мизерни случки и хиляди спомени да ти разкажа. Хиляди повалени еднополови, хиляди пешки съборени. И ти няма да си по-различен. Не, няма да бъдеш.
Но има нещо във това хлапе, Файър, има нещо в него, което искам да аз притежавам. Оставам тук и само обещавам. Но искам да го притежавам. Този огън. Знам, че знаеш.