Когато видите, че наближава пропаст, теглете една черта на 5 сантиметра от ръба! После се напийте и я прекрачете!
Скъпа, аз потънах. И после си поех въздух, забравила да си спомня, че още не съм изплувала. Между зъбите ми потече кръвта и в тялото ми нахлуха интригите.
Пак имам кво да кажа, има думи неказани, още няколко стотин легенди недоразказани.
Оставям ти това като завет и завещание, за да си спомниш когато имаш нужда, за да повярваш, че когато те открих, най-силно имах аз нужда. Разликата е така малка и така голяма – аз бях там, където никога не ти пожелавам да бъдеш. Независимо кой си и какво си сторил. Позволи ми да ти разкажа тази история, за да я преживееш, да напълниш дробовете си с водата, която ме дави всеки ден. Да провериш дали все още имаш сърце или само изпомпващ орган, някъде там, в гърдите ти.
Запомни само, че стигнах до дъното. Другото наистина нямаш нужда да знаеш, не ме питай когато виждаш онази черна сянка в очите ми, не ме питай когато изглеждам сякаш изгаря душата ми. Не задавай въпросите, чиито отговори не искаш да знаеш. По-добре не ме питай как живея, за какво се боря и откъде идвам. Не ме питай къде отивам, какво замислям и как плановете ми се осъществяват. Не ме питай какви са средствата, каква е цената и колко боли. По-добре недей. Това, което ти имаш нужда да знаеш, за да съществуваш сега е дали моят свят движи твоят, дали се допират, дали се преплитат и дали това ще бъде дългосрочно. Това е, което те кара да наричаш всяко действие грешка и всяко бездействие загуба.
Но въпреки всичко има нещо, което трябва да знаеш. Дори то да не стигне до теб, дори да остане само за очите ми, трябва да ти го кажа, тук и сега, да ти разкажа какво ми се случи, за да ме разбереш. Не е нужно да ме познаваш, а само да знаеш какво значиш за мен. Ще трябва да ти кажа истината сега, защото сега има най-голяма стойност, ще трябва да ти дам искреността сега, защото сега ще й бъде отговорено с вярата. Сега, когато всичко е по-истинско и познавам лицето на липсата.Беше преди известно време, но не толкова отдавна. Имах нужда няколко неща на глас да кажа. Помниш ли когато ти казах, че хората се предават. А ти ме гледаше сякаш съм твоят титан и не вярваш, че някога би ми се случило подобно нещо. Но аз съм Титаник, хлапе - мощен, сигурен, огромен и все пак - потопяем. А помниш ли колко силно още в началото исках да ти кажа какво се случва, преди моментите напълно да бяха загубили аромата си, преди да забравя как стискаш ръката ми и рисуваш тайнствени кръгове по гърба ми, преди да избледнее до толкова, че да го забравя. Но ще го забравя, ще го забравиш и ти - това, което сега създаваме, утре ще бъдат спомени. И помниш ли когато ти казах, че те ще са срещу нас, но аз ще те пазя. Помниш ли как изправих се срещу себе си, плюх в лицата на хората и признах истината, която после ме помете. Но дори не докосна теб, защото обещах. Обещах, хлапе, че ще те пазя от тези демони в живота си, дори това да означава да страдам вместо теб, да лъжа и да закрилям по всеки нечовешки и забранен начин. Защото там е това между мен и теб, точно там където нито една човешка мистерия или тайнствено желание имат смисъл.
Кажи ми, читателю, влюбвал ли си се с душата си? А влюбвал ли си се в тази любов от първият си поглед? Виждал ли си в хората разбиването на присъдата, след като си ги осъдил?
Как да има дума "мир" без думата "войната"?!
Отне ни толкова време докато разберем. Но трябваше да си признаем, преди да разберем. Преди напълно да осъзнаем, че съдбата се е намесила в животите ни без да ни пита, без въобще да поиска простосмъртното ни мнение тя ни беше завлякла до дъното на душите ни и ни даде това, което искахме. Дори някои от нас да не знаеха, че искат точно това, нали.Помниш ли какво беше другото, което ми каза Не знам какво се случи, последваха и много други "не знам". Никога не съм вярвал в любовта от пръв поглед, не знам какво се случи...
Дали съм мразил някога...дали обичал съм ?!Налей ми питието, за да разкарам горчивината от живота, да убия жаждата и да хвана себе си за врата, да усетя пулса и колко лесно може да бъде спрян.
Или лъжи твърял съм,или истината отричал съм ..
Губил ли си, читателю, някога мечтите си? И питал ли си се някога какво да направиш, за да не се удавиш в собствената си омраза? Надявам се, че не ти се е налагало, не е красиво. Бях там, читателю, бях там и търсех нещо, което да ме изкара от дъното, да хване ръката ми и да донесе светлината в моят живот. И го намерих, без да осъзная напълно.
Запомни това, ако можеш. Че бях никъде и после се озовах някъде, че точно сега имам толкова много да ти разкажа, колкото през никой друг път в живота си. И точно сега се съмнявам най-силно в себе си, запомни, че имам нужда някой да ми напомня, че куража е най-силното, което имаме. Но точно сега има нещо над него, нещо над моите усещания и възприятия, нещо, което ме издърпа от водата. Нещото, в чиито зелени очи се взирам и очаквам да намеря отговорите на всички въпроси. Нещото, чиято коса се къдри много сладко по краищата и те кара да завиждаш, че и ти нямаш такава. Нещото, което е отражение на теб самият и прави теб щастлив, за да те отрази в последствие.
Имам и още да ти кажа - света е грозен. Това и сам го знаеш. Но света има планове, не само за теб и мен, не само за тях двамата, не само за болката, която ни съсипва отвътре. Не само за щастието, което кара кожата ти да свети. Не, той има планове за всичко, което извършваме и за всичко, което ще извършим. Така, че бъди сигурен, че това няма да завърши така, няма и да започне така. Настоящето ще се промени в зависимост от действията ни, както и от бездействията ни. Трябва да запомниш и, че ще бъде трудно, дяволски трудно! Ще изисква кураж, топки и търпение. Много търпение. Но, за да имаш силите да научиш последният урок няма да ти позволя да забравиш колко сладко ще бъде спечеленото време и възможности. Просто няма да ги пропуснеш, защото сега ще има някой друг. Някой със своите странности, който ще ти пречи да се въртиш докато спиш и някой, който ще ти се смее когато се ядосваш. Някой, който може би другите хора ще гледат странно, но ще свикнеш, вярвай на този някой, той иска да бъде точно такъв. Не само му вярвай, имай му пълно доверие, защото ти обещавам, че докато аз съм този някой, няма да те предам, няма да те прецакам, няма да те подведа. Стига само да имаш сляпото доверие в думите ми.
Ще трябва да запомниш и, че аз не съм като теб, най-малко пък аз знам причините. Че понякога се чувствам като просто едно дапи в живота ти, ще можеш ли да промениш това. Ще можеш ли да ме превърнеш в нещо повече от просто образ, ще можеш ли от мен да създадеш спомен, настояще - а бъдеще?
Но нека бъда, нека бъда твоето дапи, защото само аз знам как ме караш да се чувствам. Да искам да те предпазя от света и неговите грозни лица, да искам винаги да изричам любимите ни думи светиш като крушка. Защото ти светиш, хлапе, нещо вътре в теб излъчва светлина, чиято причина наистина ли съм аз? Запалвам цигара и виждам първият дим, вдишвам дълбоко аромата, който не усещам така добре и знам, че сега нищо не е важно. Тази усмивка, хлапе, защо гледам на теб сякаш си направен от захар, а ти ми се смееш и ми казваш, който не е вярвал в любовта, ряпа да яде. Има нещо в теб, сигурна съм, че има. Може би не е толкова видимо, нешлифовано и истинско, но това е красотата в него. Нещото, което си мислех, че вече не съществува на света, а е само поза. Останах оправдана.
Обичам начина, по който търсиш частичката от себе си в мен.
Някой със своите странности, който ще ти пречи да се въртиш докато спиш и някой, който ще ти се смее когато се ядосваш. Някой, който може би другите хора ще гледат странно, но ще свикнеш, вярвай на този някой, той иска да бъде точно такъв.
Колко истина има в тези думи. Колко истина само.