Семената на идеите раждат... един Бог знае какво. И всичко е едновременно и мъжко, и женско. Всъщност всичко си е чист секс. Ние сме взели един аспект от него и сме го нарекли "секс" или сме го направили прекалено срамен и сме го нарекли "Секс". Но това си беше наша грешка, нали?

Мистър Бог, тук е Ана

Аз съм лека, а ти - велик. Това, което различава те от мен е прост природен феномен. Използваш всеки момент да приложиш силата на тази обидна дума върху мен докато се давиш в собственото си удоволствие на праведник.
Или просто на теб няма кой да угажда? Казвам, че нямам нужди, а имам грехове. Сърби ли ме - почесвам се. И лампичката на обществото светва. Удоволствието все още е единица табу, която не можеш да изтъргуваш за праведен живот и уважение.
Но не ти и пука, нали. Не си точно педофил, но си имаш желания, не си точно асексуален, но понякога въобще не ти е до него. Не си точно обратен, но го искаш и го сънуваш понякога. Не си точно би, но се колебаеш. Не си точно привърженик на другия пол, но ти се иска да знаеш какво е отвътре. Тогава как точно се оказваш мръсник, заклеймен с проклетата дума, която ти се лепва като етикет на разпродажба и няма отърване. Това ти влиза под кожата до момента, в който не започнеш да му вярваш и сам не се самоопределиш като такъв спрямо преценката на останалите. Която винаги е грешна. Консервативното общество се опитва да опъне въжето вързано за врата на бунтаря и цял живот го дърпа, но така и не успява да го обеси, не ако той не се предаде.
"Курва", "парцал", "пачавра", "лека", "кифла" и т.н. - не, не се извинявам. Защо ли? Защото често ги чувам от хора, които се подвизават да са мои близки. А останалите хора - те нищо не могат да ви кажат, те само ще ви гледат криво и ще си шушукат зад гърба ви. Докато тези, които са по-близо ще смятат, че са надарени с магичното право никога да не си затварят устата и ще ви наричат както си пожелаят. Целейки какво? Наистина, целейки какво?