Обърни вътрешностите си наопаки. Извади тигровият хастар на показ, сладко котенце в убийствени ботуши. Полей победата с бутилка качествено, силно алкохолно. Потопи пръстите си в чашата, както когато слепец си налива питие, а после ги оближи. Пред публика, естествено.
Един от тези луди дни е, изправи се и после седни отново, та кой по-добре от теб знае как да се движи нагоре-надолу? Плъзни по кожата си нежен аромат на лосион, а после си сложи парфюм, но забрави дрехите да облечеш. Излез от себе си и вътре в себе си, достави сам удоволствието за себе си. Облизвай устни като малка гад в лицето на фамилиарностите, покажи онова пръстче на комерсиалностите. Остави водата да тече по теб и татуирай кожата си.
А сега се обърни, надупи се сладко и бъди готов. Сложи на последното писмо и сладък послеслов, удави говедото в романтика, покажи му да живее, покажи му да крещи. Дай му всички свои думи и лъжи. Толкова яд се е насъбрал под кожата ти, толкова развинтени болтове има в главата ти. И гайки се изнизват през ушите ти докато спиш и съдбата хванал си за гърлото и я душиш.
Нехранимайко и пропаднал тип, мръсник, простак и малка щипка шик. Какъвто и да те наричат, всички те все още след тебе тичат, изричат мръсните си желания в ушите ти, докосват частите ти. Малки, мръсни, извратени, незадоволени и вечно готови - жени, мъже, постави една след друга всички тези строфи. Сега се натъжи, нацупи устните в усмивка и симулирай. Симулирай как живееш нормален, зад скучното си бюро, в скъпият си костюм, с красивата си жена, която готви като шеф и те задоволява като направена за това, за любовницата ти, която носи скъпите ти прищявки. Симулирай скъпата кола, която караш, кожата на волана, която скърца под пръстите ти, черното купе, аромата на новото, силата на двигателя, която усещаш. Сърцето ти се блъска във гърдите, симулирай кой си и какво работиш. А после се върни, преметни тестето карти през ръцете си, надигни чашата, пъхни клечката за зъби между устните си и се усмихни. Хили се на играчите, които ще загубят живота си тук, на тази маса. Симулирай сърцераздирателното си съжаление, копирай нечие чуждо поведение.
Усещаш ли как мислите, че си полезен се гърчат в мозъкът ти - ти си велик, ти извършваш нещо за човечеството, ти си бъдещето. Ти си нищо! Ти си въшка, червей, паразит - и тук не ти е мястото. Противен си до мозъка на костите си, грозен и отвътре и отвън. Всичко, което поглъщаш, противното удоволствие, което доставяш, жалкият живот, който водиш. Въздухът, който хабиш вместо човечеството, твърде ласкателно би било да си желаеш да си дъното. За съжаление е дори пистолетът, който ще влезе в устата ти и ще стреля, дали ти ще натискаш спусъка или не - какво е значението. Това е избавление. Светото опрощение. Нека Бога ти прости.
Нека взема кожата ти, нека и очите ти от кухините им изтръгна, да изрежа до дъно косата ти и скелета ти да се разпилее непридържан от мускулите ти. Тъпчеш в себе си салата, сладка маруля, а може би сладолед - върховното калорично изкушение, а после рециклираш, унищожаваш. И изхвърляш, каква е ползата от теб? За какво си бил създаден, поемаш алкохола във вените си, разреждаш кръвта си с кислород докато си биеш поредната доза и после те няма. Не си и бил нужен, не се хаби да идваш на погребението си.
Гневни сме, и сме мръсни. Изморени сме и сме най-силни. Нямаме фактически оръжия, но имаме юмруците си. Носим гримът, за да покрием белезите си. А сега стани, противопостави се, вземи най-личните си изисквани вещи и чакай три дни, обиждан, заплюван, бит. Чакай, докато не осъзнаеш какво нищожество си, чакай, за да се промени живота ти. Чакай, за да умреш и после да се преродиш. И вземи чети. За Бога, вземи го прочети. Знаеш за какво говоря.