Точно сега бих танцувала с теб, когато сякаш душата ми е напуснала тялото. И бих ти дала всичкото си сладко и нежно внимание, всичките си ласки и неща, на които живота ме е научил. Бил предала светлината от себе си през твоите устни, за да се влее в тялото ти, докато моето угасва и се изпълва отново с насладата да съживя пълното ти с демони тяло. С вкус на сладък парфюм, от който ти се замайва главата, скъпа, всичко това. И няма да отделям поглед от теб, от тялото и душата ти, обещавам. Ще бъдеш само ти, духът в теб и целият опит, болка и спомени. Пиша със затворени очи за теб и танцувам.
Представи си слаба светлина и повече димящ мрак, много, много свещи разпилени по пода и дървен паркет. Сладък аромат във въздуха, който се носи над слоевете атмосфера. Някой дърпа конците на съществото ти, над теб, останала си без чувства, без спомени, без страсти и без болката. Светлината идва от някакво неземно място и я виждам през затворените си клепачи как се отразява като златно боке по вратът ти, малки и големи блестящи кръгчета с цвят на розово шампанско. Пресягам се да ги докосна, а те се пренасят върху ръцете ми. Очите ти и черепните им дупки са почернели толкова, че не мога да различа дали ледаш в мен или през мен, но усещам присъствието и погледа както винаги жена знае кога мъж я наблюдава.
Казвам ти с полуразтворени устни, че ако се върнеш назад ще бъдеш съсипана, няма да можеш да спасиш и тази малка част от душата си, която остана. Няма да има смисъл от това, което ние ти вливаме, защото то никога няма да послужи на един разбит организъм. Виждам вътре в теб, любима, дори когато стоиш и сама не знаеш какво чувстваш и в коя точно част от теб е разположена болката. Виждам те и в момента, в който си те представям зад клепачите ми, може би не танцуваш, а само така ми се иска да те виждам. Всичко изглежда сякаш пиша любовно писмо за теб, вързано с красива панделка, заровено дълбоко в купа от спомени, неща които не съм смеела да кажа преди дори пред себе си, сякаш се моля на пода на църква на онзи, в когото най-силно не вярвам. Но сега те виждам ясно, затворила очите си и стоиш пред мен облечена в бяло, толкова харесвам дългата ти коса, тананикам си тихо тази песен с пресечени гласни струни, поемайки си дълбоко въздух, изпълвайки дробовете си с мрак. Трябва да има много неща, които искам да ти кажа, любима, но в моментите в които трябва - знам. О, знам, че няма нужда да ти казвам каквото и да било, няма нужда дори да те докосна, а да бъда там. Да ти дам частичка от моят живот, за да се усмихнеш, за да почувстваш малко удоволствие. Прегърнала сама себе си, развълнувано се поклащаш в различи посоки, в центъра на стая без стени и без край, знам, че си някъде там, някъде където аз не бях. Ще спра да те гледам и ще ти подам ръка преди светлинките да са изчезнали, преди блясъкът на кожата ти да е помръкнал, преди омразата и яростта да са унищожили красивата ти усмивка. Ще направя всичко да предодвратя момента, в който ще се превърнеш в мен.
За това засега ще протегна ръце и ще те прегърна. Съвсем приятелски, съвсем нежно, съвсем изпълнено с всичките ми чувства. Виждаш ли това, което виждам и аз?
Сладка любов, любима. Сладка любов. По-висша от всичко останало, от всичко земно и всичко разказано. Нещата, които изпитвали боговете, интригите, които нищели смъртните. Любима, виждаш ли в този свят на история нещо, което познаваш, нещо което разбираш? Скланяш глава и поставяш я на рамото ми, може би се въртим в кръг или всичко вече напълно се е размило.
Остани докато можеш, а после си тръгни, защото новото начало е близо. Там където ще съм аз - там ще бъдеш и ти.