И какво, ако съм грешник? И какво, ако обичам един, присъствам с друг и спя с трети. Не се ли досетихте вече, че перфектният мъж го няма докато сами не си го създадете. И какво, ако извършвам неща, които по вашите граници за грешни, неправилни, нечовешки, невъзпитани? Как по-точно ще ме спрете? Как по-точно ще въздържите поривът ми за живот, ще овържете тялото ми в тежките вериги на ежедневието и ще наливате морал в гърлото ми.
И защо? Защо искате да ме направите шаблонно произведение на вас и вашият скучен, незадоволен, нереален, изграден от филмови илюзии живот. Така ли е по-добре? Така ли е решил Господ или пророка Мохамед, нямам нищо против тях - уважавам ги, но не са тези, които слагат ръцете ви върху сърцето и ви водят в грешните посоки, за да ви накажат - вие сте! Вие сами извършвате всяка грешка и всяко постижение водени единствено от самите себе си. Нямате правото да разчитате на грешките на другите, за да се чувствате по-добре, по-чист в този мръсен и изпълнен с глупости свят.
Всеки е някой на външен вид. Учител, родител, шеф, колега, съученик, тинейджър, бунтар, болен маниак. Всеки е един на външност и ги гледате, а кой знае какво се случва когато не ги виждате. Тези малки, облечени във формални дрехи хорица, които носят вратовръзки, стегнати ризи, с колкото се може по-малко копчета и очила - те, точно те излизат от работа и чукат любовниците си до смърт. Върху масата, на която се храните, във ваната, в която се къпете, върху собственото ви легло. Точно тези хора после облизват устни, слагат си примирената, задоволена маска, оправят дрехите и се прибират вкъщи, а вие никога няма да го заподозрете. Няма да видите това в лицето на жената, чието рамо се блъска във вас по улицата - не, тя е само едно примерно момиче, което нощем слага жартиерите и крещи от удоволствието, което сама си доставя.
Е, тези хора знаят ли как живеят, знаят ли какво извършват, мили ми праведници? О, да - пределно ясно знаят, те живеят за единственият момент удоволствие и са готови да дадат цялата си изобретателна до крайност мрежа от лъжи, за да получат това, за което телата им изгарят. Тинейджърите са му дали просто име, за да заблудят хората на горният фронт, които представят пред света - "човещинка", казват те и се смеят после в оправдание на това, което са извършили. Човещинката, която ги е накарала да излязат от удобното легло, на удобният си примерен живот и да потърсят нещо, което няма да ги възпира да крещят, да облизват пръсти и да се отдадат напълно на някого, а после просто да се изправят и да забравят. Е, не е ли това най-готината схема да водиш живота си по начина, по който искаш?
Защото, наистина, колко пъти ви се е искало да се развихрите като порно звезда сякаш никой не ви познава и никой не знае колко извратени сте отвътре. Колко пъти ви се е искало да няма кой да ви гледа криво когато кажете както точно искате, а просто, по дяволите - да го извърши! Не казвам, че е задължително да се всепоглъщащи чудовища, които ще вземат всичко за себе си, в момент подобен на този. Казвам, че ако се отдадеш на това, което искаш може да изпаднеш в момент, в който не познаваш себе си - момент, в който съзнанието ти не е твоят подреден, изряден, като шкаф с подправки мозък. О не, то ще бъде разхвърляно, от него ще се стича разтопен шоколад и лубрикант с аромат на ягодка, то ще е толкова извратено, горещо, пропито с кръв и пулсиращо, че сами няма да се познаете. Но в онзи момент няма да я има простата опция "спри", която толкова търсите в ежедневието си. Ще има само "още"!
Не е, казвате? Добре тогава, дайте ми пример за по-добър затворен, реалистичен, моногамен живот?