Днес сме аз и ти и някой друг за гарнитура. Аз псувам и крещя, а ти подкрепяш ме. Имам силата да го убия, а ти си там, за да ме спреш. Знаеш, че ще го унищожа, ще го съсипя, ще взема живота му в ръцете си и ще го смачкам. Знаеш, че ще отнема стоновете от него и ще го гледам как умира. Знаеш по-добре от всеки, че нищо няма да ме спре!
Тимон, кой раздава справедливостта в света? Дали Атлас, който държи света на раменете си или онзи, в които хората вярват и назовават с различни имена. Защо така се получава, че това, което заедно обичаме така и ни отвращава. Ще дадеш ли отговорите на хилядите ми въпроси. Психоложка каза ми изтърката фраза, че уви без мъжете не сме можели. Поправчица, госпожо - те не могат без нас!
Земята се върти - доказан факт, но сякаш в съвсем противоположната страна въртим се аз и ти. Непрекъснато на обратно, осъждани от съдбата. Има много характери, които създавам по твоят образец, обличам красивите им перфектни кожи в дълги, черни и блестящи рокли, а после разбивам главите им във кървава пихтия нанесена от нечия обувка. Раздирам вените им по продължение от нечия наваха и глави летят, летят от моят крис. Имам способността да изкривя реалността, да огъна миналото като метал в ръцете си и да създам бъдещето, но защо нямам силата да управлявам човека, когото най-силно желая да контролирам. Защо всичките ми 'да' ще се обръщат срещу мен и стават 'не', защо всичко, което имам започва да тежи около врата ми и искам да се пусна преди да се задуша. Защо в този момент ми се иска да съм обикновен човек и да водя обикновен живот след като през цялото време исках точно обратното. Погледни ме, наистина ме виж. Какво съм аз.
Бунтар ли съм или избухвам лесно, човек ли съм или същество, минало или история. Нечия фантазия? Кой и от какво ме е създал, защо постави ме тук и сега, кой неграмотен, скапан играч на шах си мисли, че може да играе с царицата в нападателна позиция. Кой си мисли, че може да докосва нахално черната ми корона с два пръста и да ме плъзга по полетата. И е смешен, жалък авантюрист изобретяващ теории, да се бия срещу пешка? Как по-точно, господарю? Да забия токчето си в крака му или да се съблека и да го гледам как пищи от мъка.
Сложи ме там където смяташ, че ще спечеля играта ти, разположи ме в перфектната позиция, а от мен остава да унищожа всичко по полето. Давай, Файър, втълпи ми своите мисли, своите решения, прочети в очите ми когато казвам, че трябва да играеш на моя страна. Използвай празната черупка като оръдие, в което да се вмъкнеш, обърни ме срещу всеки, когото пожелаеш. За мен ще бъде удоволствие. Докосни нежно черната ми, изморена от времето, студена, метална повърхност, сложи показалеца си върху главата на царицата и унищожи онзи малък ненужен офицер. Или пък отрежи главата на царя, отхапи я! Накарай го да страда, гледай как кръвта му тече, сложи му име и после забучи сърцето му на нож и го изяж.
Не им давай да ме наранят, Файър, не им давай да смачкат душата ми, не им го давай защото тогава ще се събудя и ще има жертви. Само за едно ще те помоля, аз ще го спася от себе си, но ти го спаси от Инес. Спаси го защото не заслужава да бъде разбит на хиляди парчета в началото на пътя си, скръбта ще направи това вместо мен. Спаси го докато можеш, докато светлината в сърцето ми е толкова силна, че когато говоря се отразява дори по твоето лице, като лампа над повърхността над водата, проблясва по миглите ти се и се отразява в устните ти, щастлива си от факта, че аз съм.