Открихме, че е лесно да сме щастливи. И въпреки, че често се заглеждаме в големият план на картината, все още намираме смисълът в този огромен хаос. Открихме, че малките неща носят големият смисъл. Очите ни бяха широко отворени за нещата, които да заснемем, които да оставим в съзнанието си. Нещата, които да запомним в момента, в който искаме да ги виждаме. Хората, в ситуациите, в които ги познаваме. Думите, когато най-силно искаме да ги чуем.
Открихме, че малкото носи много и щастието се крие в това, което сам създадеш. Нова готина дрешка може да ти донесе удоволствието, обяд с приятели също, но понякога нещата, които не можеш да си купиш с пари са най-скъпи. Музиката, добрият филм, споделената компания, чашата питие или някоя цигара правят нещата различни. Късните обаждания, ранните ставания, непрекъснатото изчезване на някъде. Дните, в които не се събличаш защото знаеш, че няма смисъл. Дните, в които забравяш да ядеш докато стомахът ти не започне да къркори безмерно. Дните, в които бързаш толкова, че грабваш първите дрехи, които ти изникнат пред очите, покриваш ги с палтото, с шапката, с обувките и отпрашваш. Дните, в които пътуваш без да спираш. Събуждаш се сякаш от силен шамар във влака, а после в автобуса, а после в нечия кола. Фонът никога не е един и същ - посрещаш залеза с усмивка и хартиени цветя в скута, посрещаш изгрева с усмивка в нечие легло и някои, който спокойно спи до теб. Посрещаш деня, посрещаш снега със снежна война, посрещаш леда с хлъзгане по стълбите или тишата с удоволствие. Посрещаш вечерята сякаш наистина оценяваш, дори да ти сипят да ядеш трева. Посрещаш яда с усмивка, разочарованията с яд, болката със смях и сълзите с разумност. Нараняванията с безразличие, липсата на разнообразие с презрение, а голямата бутилка кока кола - с наркоманска физиономия.
Усмивките ни правят истински. И поводите на които ги даряваме. Хората, които ни оценяват ни правят реални. И нещата, които осъзнаваме. Постъпките, които правим ни правят запомнящи се. И нещата, които оставяме след себе си.
Разбрахме, че да сме заедно е по-важно от това дали ще се караме, дали ще се обичаме и дали ще се мразим. Защото споделеното щастие е два пъти щастие, защото споделените глупости са два пъти повече глупости. А колкото повече поводи да се държим като идиоти - толкова по-добре. Имаше и още няколко неща в списъка, но къде, по дяволите ми е списъка!
Забравихме сбогуванията и се научихме да казваме повече "здрасти". Потенциалното "не" се превърна в "на шегичка да", спомените станаха повод за смях и ебавки, а нещата сякаш се издължиха, картината пред очите ми се проясни сякаш до сега гледах през нечии чужди мечти. Света доби нов цвят и мирис, нова перспектива и нови линии. Симетрията промени значението си и "важните неща" станаха второстепенни. Но точно там е малката линия, която не можеш да видиш от нито една от страните, докато не те стегне за врата. Линията, която те учи да живееш когато си се предал и си се отказал от всичко, когато нищо наистина няма значение, а просто трябва да бъде свършено, за да отстъпи времето на щастието.
Толкова много неща и толкова много места, толкова много случки и толкова много неизпълнени все още. Оставете за момент настрана сериозността. Няма момент време да спреш и да си починеш, няма момент време да спреш и да се наспиш. Лягаш си и сякаш след миг ставаш, готов да извършиш поредната глупост. Ходиш недоспал, опърпан, с кървясали до смърт очи, с изпита кожа. В един момент се чудиш как да задържиш панталоните си върху себе си, в следващият вече не ти се получава с веригата от казанчето. В следващият се чудиш как да си поемеш въздух от смях, как да не се задавиш в собствените си сълзи от смях, как да стискаш устни в четири посред нощ когато ти се иска да избухнеш в просташко-вещерски-идиотизмо-неандерталски, грухкащо-прасешки смях!
Това е. Но не е и само това. Друго е. Ще го осъзнаете когато ви го покажем.