Искам да видиш какво постигнах, как въпреки всичко, което върша, хората се гордеят с мен. Винаги бях бунтар, кълна ти се. И за всичко до последно се борих. Пораснах, сега хората ме гледат с истински респект. Научих се и да живея, нали това беше най-важното. Научих се и да обичам, така мисля. И въпреки, че все попадах на грешните хора, които да обичам това не промени факта. Мислех си и че в една точка хората спират да мразят. Забравят причините, надживяват болката и продължават напред. И съм била права, но не знаех какво има от другата страна. Омразата наистина спира, но после започваш да мразиш себе си.
Ще ми липсват уроците, там където отивам, ангелче. Ще имам нужда болката да ме завладява отново, за да си спомням. Щеше ли да се гордееш с мен? Не приличам на това, което бях преди, казват, че дори външно не съм същата. Казват, че съм се превърнала в мазохист, който живее с удоволствие с болката. Казват за мен и много други грозни неща - знам, че не би одобрил. Знам, че би се изправил и зашлевил всеки, който каже лоша дума за мен. Без дори да се замислиш.
Те не ме разбират, няма и да успеят. Никога няма да знаят какво наистина се случи между мен и теб. Ще знаят само за побоите, за кръвта, за сълзите, за обидите, за лъжите. Ще знаят за това, което си мислех, че е истина. И винаги винях, но наистина ли беше истина. Какво знам аз? Стигам до точката, в която си мисля, че знам всичко и не мога да понеса повече. И после тази ръжда, която пълзи по ребрата ми, изпива съществото ми. Защо останах аз. Защо и двамата бяхме толкова развалени индивиди, всеки потопен в собственото си унищожаващо чувство. Омраза и любов, любов и омраза. Толкова много години. Явно в края на краищата наистина няма разлика. Чувството е едно и също.
Дано е много хубаво, там където си. Всички отговорности вече няма да имат значение. Надявам се да не си извършил твърде много глупости, за които да плащаш. Всички неща, които имах да кажа. Сега на кого ще ги кажа? И как се случи така, че перфектният план и това да имаш всичко, всъщност са нищо. Какво имаше ти? Живот изпразнен от мечти и време назаем. Дали ако живея като теб ще бъда по-щастлив човек. Дали и мен никога няма да спрат да ме съдят, като теб. Дали и аз няма да стигна никъде независимо къде отивам. Трябва да ми кажеш какво остави след себе си, освен шепа разбити хора. Но остави това, аз ще бъда тук и ще преосмислям какво да правя тепърва. Ако можеш, дай ми насока.
Ще ми липсва да знам, че те има. Почивай в мир, ангелче.