My knuckles pop out even more, when will I really turn into a skeleton. Orange nails in a row with the arrows of the green watchface. At breakfrast I see naked men, I swear. And then I tell her, Let's have a baby and I imagine her the whole world, I tell her that his kid will be the most loved spoiled poop-machine in the world. And she laughts at me. I will make you a scrapbook album for every God's day in these nine months - you know how much I hate kids, but I will kiss your huge belly as big as the whole planet. I will be there to help you when you curse the stairs and you throw the groceries at me, I will watch you eat, I will sleep with the camera in arms. There is mama as big as a whale whashed up on shore and just as elegant!
Кокалчетата на пръстите ми изпъкват все повече, кога наистина ще се превърна в скелет. Оранжевите нокти се редуват със стрелките по зеленият циферблат. На закуска виждам голи мъже, кълна се. А после й казвам „Да си имаме бебе“ и й представям целият свят, казвам й, че това хлапе ще е най-обичаната и разглезена poop-machine на света. И тя ми се смее. Ще ти направя scrapbook албум за всеки божи ден през тези девет месеца – знаеш ме колко мразя деца, но ще целувам огомният ти корем колкото цяла планета. Ще съм там да помогна когато кълнеш стълбите и ме замеряш с покупките, ще те гледам как ядеш, ще спя с фотоапарата в ръце. „Ето я мама, голяма колкото кит изхвърлен на брега и също толкова елегантна!“.
Казах, че когато се появи този малък вредител аз ще бъда идеална и всичко, което съм учила през живота си ще има смисъл. Ще пея всички песни детски песни, които знам, а когато не знам ще пея Jay-Z ако трябва! Ще извадя целият си прашасал репертоар от приказки за знатни принцеси-мъже, drag queens, зелени понита, летящи торти, ходещи наргилета, смъркащи индианци и всичко, което пасва в а-гуу репертуара. Ама ще го целувам това детско дупе! И обещах, че дори да не е момиченце както искам, ще е най-якият пич евър! Още преди да се е научил да ходи ще знае всяка джаджа под капака на колата и как да свали мацка без дори да си отваря устата. Пич за чудо и приказ, ще му направим рокърски гребен, дънки с ниско дъно, ще му налепим фалшиви татуировки и ще се смеем до припадък. Ще танцувам, ще изпълявам, ще се плезя, ще храня, ще приспивам. Ще бъда там и ще мечтая, ще се пуля в онези огромни очи, които не знам дали ще приличат на мама или на тати, но искам да има твоите. Големи и кафеви като на кукла, на която не можеш да откажеш.
Толкова искам живота ми да има смисъл. Смеееш ми се – знам, че точно в онзи момент и ти го искаш колкото и аз, напълно удавили сме се в мечтите си, като блажени дрогирани крави. Напълно забравили сме, че по принцип и разбираш ли живота, това са нещата, които не понасяме, на които се надсмиваме, от които честно – малко се страхуваме. Но ние сме велики и нищо не може да ни спре, та за какво се учим цял живот и накрая пак се оказваме съвсем сами пред заплахата бебе. Ужасява ни до смърт и полово и физически, толкова ни стряска, че е като заключителна точка на всеки момент удоволствие, люс ледената кофа с вода! Шашкаш се като набит с момичешки шамари „Простак, какво направи!“.
Yeah. Как иска ми се сега да го направим, ние сме каубои с приключения в кобурите, розово мастило по пръстите ми и изцапани крака от татуировките ми. Фалшивият ми пистолет ще стреля кръгли дъвки и синьото ми туту ще се клати в тон на тези сладки тръпки. Искам да съм пак дете в дете, възрастен в обвивка на карамелен бонбон, от който ти лепнат зъбите. Писна ми да съм стогодишен в тяло на тинейджър. Толкова много информация, че програмата ми за кодиране прегрява и спира, лектора по програмиране крещи и замеря дъската с маркери, зад прозореца вали, а колегите изнасят чинове. На единият във края телефона му звъни, а тези зад мен обсъждат мацката до мен на турски. Някакъв отдясно пък ме ръга с лакът остър като католическо копие, хили се на другия и пише на маймунски. Хайде, хайде! Да го отгледаме това бебе! Кълна се, че ще сме двете най-велики мами ever! Ще сме и тати, лелята и чичото, вуйчото и всичките роднини. Със престилка и със чук в ръка, какво ще ни спре на света.
Хайде, ще те заразя, ще те накарам тук да кихаш. И какво ако не знам какво да правя когато хванеш шарка, сядам и чета, и аз съм печена шишарка. Никой не се е родил научен, а човек с повече нужда от безсмислени знания като мен – ще ми е приятно да се запознаем. Казват аз съм fun и нося gun, дрънкам аз на своята китара и ще гледам кой те води до олтара. Ще се обуча да нося грозни, безвкусни рокли, да изпробвам бебешки каши и да не гримирам бебето като отрочето на KISS, ще се опитам де! Никой не е перфектен, така де, дай ми тази чест, да танцувам аз и да се кълча. Не искам повече във релсите да влизам, съблечи я най-сетне тая проклета риза!
Ще те разсъбличам и с тебе ще се къпя, голяма, обемиста морска пяна натикана във вана. Очите ми сега са широки като на наркоман света след промоция на новите стоки. Представи си, че рапирам без да спирам, моята музика са моите думи и моят живот е една непрестанна мелодия. Може би понякога съм Джош Гробан, а друг път Майли Сайръс, гледай – разпродажби. Ще ти купим завеса за баня на златни рибки и килимче мъничко за пода, за да не изпълняваш лебедово езеро без гледатели. Чувствам се сякаш ловя пеперудите на щастието, докато някой стиска моето дупе "Какъв по дяволите си ти?“, леле защо е толкова студено. По любимата ми чаша има жирафчета, нека изживеем това, миличка. Имам нужда да се променя и да натикам обратно щастието между ребрата си, като последното свинско, което вечеряхме. Пардон към мюсюлманите. Бях обвинена и за такава! Само какъв смях се смях.
Давай – копченце по копченце, душата ти има марка като великденско яйце, не е сигурно дали я е проверил Бойко, но ще е перфектна стойка. Както пее Попинз, шапка не е шапка без своята стойка, къде ми е лилавото бомбе? Шит и скролове, онези прешлени на гръбнака ме болят от кофтито седене или май беше от някоя от последните пози, вярно ли е, че ако искаш да забременееш след акта трябва да стоиш с вдигнати крака? Ами тогава ще те окачим за тавана с удоволствие! Да не се задавиш, само по внимателно! Давай сега, смело разтегни тези устни с пръсти пъхнати в двата края, дай на късо и светни като неон в селска дискотека. Съблечи си дрехите с белия сутиен отдолу и се почерпи желиран бонбон за наше здраве. И ако си стигнал до края – Амин, Мистър Аллах! На бебешки!
