Защото, хей, нали живота все се състои в това да си доставяме удоволствие. Защо ако знаем най-прекият и вече изпробван път не минем просто пак по него. Пък и какво толкова, всички можете да признаете сами пред себе си, че сте чревоугодници - типа грях, който всички сме изпитали в някаква точка от живота си. Дали обичаме шоколад и не можем да живеем без него или сънуваме сочни телешки пържоли. Какво толкова, всички обичаме да ядем, да се храним, да блазним стомасите си. За сметка на което, не всички обичаме да готвим или пък - почти равно на това - можем да готвим. Ако следваме философията на Густо - "Всеки може да готви". А може би той в крайна сметка е прав - всеки, наистина може да готви. Независимо от потеклото си или уменията си, всеки може да си припече филийка, дори в главните сфери това да не се смята за истинско готварство. И какво ако не всеки може да направи перфектно суфле, да си сложи престилка и да си мечтае някой ден да бъде перфектната домакиня. Живеем в свят, в който е все по-често срещно готвачите не само навън, но и вкъщи да са мъже - и това все пак не е факт за техен срам или за наше възгордяване - света не се е обърнал дотолкова, че да продадем ролята на домакинята, за панталоните в семейството. Някой поскоро ми каза, че главата на семейството може би е мъжа, но какво е жената - шията. Хитро, нали. Едното, не може без другото - в крайна сметка, наистина няма значение, кой ръководи парада, защото зад него винаги има някой по-висшестоящ.
По пътя често срещах мъже, които твърдяха, че не било задължително жената в живота им да можела да готви, стига да имало любов, можели да изкарват и на препечени филийки. Е, мога ли да се нарека състоятелен индивид за дето познавах такъв човек, който твърдеше, че дори любовта наистина да минава през стомаха, то тя може да бъде редуцирана и да върви на друго гориво. Все още имаме нафта и дизел - може би. Или как бихме го нарекли в живота - секс и зрелища. И въпреки, че това бе малко откраднат цитат от Смирненски, все пак няма какво да се направи освен понякога да намериш второстепенен вариант, заместител. Пък и Американците са доказали, че живеем на място, на което можеш да си купиш всичко, което не можеш да си направиш, а дори и това, което можеш. Но къде би била тръпката? Ако беше така и преди половин век Джулия Чайлд никога нямаше да бъде Джулия Чайлд. Едва ли някой щеше да е чувал за нея като една от най-великите готвачки в историята на Америка - жената променила мисленето, познанието и вкуса на цяла една нация.
И въпреки рецептите, винаги остава удоволствието да експериментираш и да се смееш сам на собствените си фатални грешки. Та самите китайци ядат сладко-кисело, а един от турските специалитети е пиле с шоколад. Кои сте вие та да не можете да създадете следващият шедьовър на разностранната кухня? Какво ако празнотата на хладилника ви заплашва дотолкова, че ви кара да ядете неща, за които дори не бихте си помислили. А студентският живот - той определено ви учи на някои доста размити граници за яденето, в момента, в който то се превръща в нещо, което правите, за да получавате енергия. Но после - о, после, то е нещо, което правите, за да получавате удоволствие.
Този филм придава това спокойно, задушевно удоволствие за огромна шоколадова торта с какаови блатове и бананов пълнеж в някаква абстрахично чужда атмосфера, в която всичко е спокойно, тихо и осветено сякаш в снимка от добър фотограф. Чашите не са просто чаши, вилиците не са просто вилици, ужасната дума "посуда" бива заменена от просто нещо, което върши нещо за храната ти. Колкото и глупаво да е, всяка диета ти казва да сипваш храната си в чиния, независимо, че я купуваш в хиляди грозни опаковки, в които върви всичко в днешно време. И все пак - какво наистина има зад всички тези толкова много готварски блогове, които заляха блог обществото като лавина и накараха всички стомаси да къркорят от малко или много измамната готварска фотография. Единици са от тях, които наистина могат да те накарат да изпиташ удоволствието гледайки ги, не - те разказват истории, не просто сухи рецепти, така както и началната книга на Чайлд не е била издадена и съкратена. Тези готвачи или псевдо готвачи, които красят храната, за да ви привлекат към нея в същото време ви карат да се ужасявате от нея. Защото са също толкова единиците, които биха дори посмели да опитат да направят това. Е, какво наистина продавате там, блогъри? Виртуални мъчения за очите на хората?
Твърде лошо, твърде лошо. Когато храната се е превърнала в стремежа ви да я показвате на другите, а после да задоволявате членовете на семейството си с нея се е загубил смисъла на обикновената храна, която е твърде по-вкусна от хубаво изглеждащата такава. И е истина все пак, че много французи и италианци казват, че не биха опитали с уста това, което не се харесва на очите им. Но все пак защо не си припомните вечният Рататуи и един единствен Антоан Иго. Може да ви вдъхне смелост да обичате повече храна в истинският й вид и форма, независимо как идва, откъде идва или кой я е приготвил. Като се замислите, че наистина не знаете какво има в половината от нещата, които поглъщате и, че не разбирате и думичка от хилядата С-номера, които четете по опаковките.
Успех, любители. Пътят към вас самите не е толкова далеч, колкото пътеката - в този ред на мисли - колкото и коридора към кухнята.
